< Доказване пред мюсюлманите на разпъването на кръста и възкресението на Исус

Двете най-важни доктрини на християнството са, че Исус е умрял на кръста за нашите грехове и че Исус е възкръснал от мъртвите. В 1 Коринтяни 15:1-8 се казва: „А сега, братя, искам да ви напомня за Евангелието, което ви проповядвах, което приехте и в което стоите твърдо. Чрез това Евангелие сте спасени, ако се държите твърдо за словото, което ви проповядвах. В противен случай сте повярвали напразно. Защото това, което приех, ви предадох като най-важно: че Христос умря за нашите грехове според Писанията, че беше погребан, че възкръсна на третия ден според Писанията и че се яви на Кефа, а след това на Дванадесетте. След това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, повечето от които все още са живи, макар че някои са заспали. След това се яви на Яков, а след това на всички апостоли. И накрая се яви и на мен, като на недоносен.“

Мюсюлманите обикновено не отричат, че Исус е бил разпънат на кръста, но твърдят, че Бог по чудо е подменил Исус с друг човек, което би заблудило римляните и юдейските власти. Но тогава и всички Божии последователи също биха били заблудени. Представете си да прекарате остатъка от живота си, като казвате на другите, че Исус е умрял за нас и е възкръснал от мъртвите, а след това да бъдете убити заради това, което сте проповядвали. И тогава Бог да каже: „Ха, ха, ха! Наистина ви измамих, когато ме последвахте.“ Мислите ли, че Истинският Бог би казал това? – Разбира се, че не! Бог не би измамил онези, които са били убити за Него, след като са посветили целия си живот на Него.

Разпъването на кръста и възкресението бяха две от най-важните учения на ранните християни. Но ако това наистина се е случило, както го виждаха ранните християни, тогава какво означава това за исляма?

Тази статия показва какво самият Исус е учил за Своята смърт и възкресение в Божието Писание, както и доказателствата за точността на тези цитати. Пишем това не от враждебност, а от любов и загриженост към мюсюлманите. Искаме те да знаят, че трябва да се откажат от лъжата на исляма и да познаят спасителното учение на пророка Исус.

Какво е изкуплението?

Изкуплението е основната християнска доктрина за Исус, Който беше безгрешен и Който доброволно пое върху Себе Си наказанието за нашите грехове. Както пророкува Исая 53, Христос пострада несправедливо, по Свой избор, за да ни спаси от греховете ни, за да можем да отидем в Рая.

В известен смисъл никой не е избрал да умре за Бога. В крайна сметка, като грешни хора всички ние така или иначе ще умрем, така че най-многото, което можем да кажем, е, че хората са избрали „по-ранна смърт“ за Бога. Исус обаче беше различен. Той беше безгрешен и не заслужаваше да умре. Въпреки това Той избра да умре вместо нас и да слезе в гроба, за да понесе справедливите последствия от нашите грехове. Всички пророци са умрели (с изключение на Енох и Илия), но смъртта на Исус беше различна, защото Той беше безгрешната жертва за нашите грехове.

Исус не само умря, но и претърпя най-голямото унижение заради нас. Този праведен човек беше екзекутиран като престъпник, обвинен в измяна, въпреки че много от хората, които го осъдиха на смърт, знаеха, че Той не е виновен за престъпление, наказуемо със смърт. Донякъде мога да разбера защо на мюсюлманите им е толкова трудно да повярват, че Бог би позволил на един от Своите пророци да претърпи толкова голям срам. Но те не виждат колко много Исус ни е обичал, като всъщност сам е избрал срама, пироните и мъчителната смърт.

Така че, макар никой да не заслужава небето сам по себе си, Бог милостиво и безвъзмездно дава дара на небето на всички, които го приемат. Всички, които приемат Исус като свой Господ и Спасител, могат да живеят нов живот още сега, служейки на Бога, както и да имат гаранцията за вечен живот, изпълнен с радост при Бога.

Сега, преди да повярва в това, един мюсюлманин може да каже: „Покажи ми доказателството“. Ето доказателството, че Исус е умрял на кръста за нашите грехове.

Исус за Своето изкупление

„Както Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си като откуп за мнозина.“ (Матей 20:28)

„Защото и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си като откуп за мнозина.“ (Марко 10:45)

„Докато ядяха, Исус взе хляб, благослови го, разчупи го и го даде на учениците, като каза: „Вземете и яжте; това е Моето тяло.“ После взе чашата, благодари и им я даде, като каза: „Пийте от нея всички. Това е Моята кръв на Завета, която се излива за мнозина за прощение на греховете.“ (Матей 26:26-28) Виж също Лука 22:19-22

„Докато ядяха, Исус взе хляб, благослови го, разчупи го и го даде на учениците, като каза: „Вземете; това е Моето тяло.“ След това взе чашата, благодари и им я даде, и всички пиха от нея. Той им каза: „Това е Моята кръв на Завета, която се пролива за мнозина. Истина ви казвам: няма да пия вече от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия отново в Божието царство.“ (Марко 14:22-25)

Исус ще бъде предаден

„Нека тези думи проникнат в ушите ви: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на хората.“ (Лука 9:44)

„Исус отговори: „Този, който е потопил ръката си в съда с Мен, ще Ме предаде.“ (Матей 26:23). Виж също Марко 14:18-21 и Йоан 13:26.

„…Ето, часът наближава и Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на грешниците. Станете, да тръгваме! Ето, този, който Ме предава, идва!“ (Матей 45б-46) Вижте също Марко 14:41-42.

„А предателят беше уговорил с тях знак: „Този, когото целуна, е Той; хванете Го и Го отведете на сигурно място.“ (Марко 14:44)

„…Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?“ (Лука 22:49)

Виж също Йоан 13:18-19, 21б.

Исус за Своята смърт и възкресение

„Знаете, че след два дни е Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден, за да бъде разпънат.“ (Матей 26:2)

„Аз съм добрият пастир. Добрият пастир дава живота си за овцете.“ (Йоан 10:11) „Аз съм добрият пастир. Аз познавам овцете Си, и овцете Ми Ме познават, както Отец Ме познава, и Аз познавам Отеца. И Аз давам живота Си за овцете.“ (Йоан 10:14-15)

„Като изля това миро върху Мен, тя подготви тялото Ми за погребение.“ (Матей 26:12)

Исус също говори в притча за Своята смърт в Матей 21:38-39 и Лука 20:14-15.

Исус също така говори в притча за Своето възкресение в Лука 16:31.

На Елеонската планина

„Но след като възкръсна, ще ви предшествам в Галилея.“ (Матей 26:32; Марко 14:28)

След изповедта на Петър в Кесария Филипска

„Човешкият Син трябва да претърпи много неща“, каза Той. „Трябва да бъде отхвърлен от пресвитерите, първосвещениците и книжниците, и трябва да бъде убит, а на третия ден да възкръсне.“ (Лука 9:22)

„Оттогава Исус започна да разкрива на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим и да претърпи много страдания от пресвитерите, първосвещениците и книжниците, и че трябва да бъде убит, а на третия ден да възкръсне.“ (Матей 16:21)

След Преображението

След Преображението: „Като слизаха от планината, Исус им заповяда: „Не казвайте на никого за това видение, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите.“ (Матей 17:9) Виж също Марко 9:9-10

В Галилея

„Когато се събраха в Галилея, Исус им каза: „Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на хората. Те ще Го убият, а на третия ден Той ще възкръсне.“ И учениците се натъжиха дълбоко.“ (Матей 17:22-23)

„…Той учеше учениците Си, като казваше: „Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на хората. Те ще Го убият, а след три дни Той ще възкръсне.“ (Марко 9:31)

Преди да влезе в Ерихон

„Когато Исус се качваше към Ерусалим, Той отдели настрана дванадесетте ученици и им каза: „Ето, ние се качваме към Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците. Те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците, за да бъде поруган, бичуван и разпънат. И на третия ден Той ще възкръсне.“ (Матей 20:17–19) Виж също Марко 10:33–34.

„Тогава Исус отдели настрана Дванадесетте и им каза: „Ето, отиваме в Ерусалим, и всичко, което пророците са написали за Човешкия Син, ще се изпълни. Той ще бъде предаден на езичниците и ще бъде осмиван, оскърбяван и оплюван. Те ще Го бият с бич и ще Го убият, а на третия ден Той ще възкръсне.“ (Лука 18:31-33)

В Ерусалим

„Той [Исус] каза това, за да покаже какъв вид смърт ще претърпи.“ (Йоан 12:33)

След възкресението Му

„…Защо се смущавате? И защо се появяват съмнения в сърцата ви? Погледнете ръцете Ми и краката Ми. Аз съм! Докоснете Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.“ (Лука 24:38-39)

„Тогава Той [Исус] им отвори ума, за да разберат Писанията. И им каза: „Ето какво е писано: Христос ще пострада и ще възкръсне от мъртвите на третия ден, и в Негово име ще се проповядва Покаяние и прощение на греховете на всички народи, като се започне от Ерусалим. Вие сте свидетели на тези неща.“ (Лука 24:45-48)

Вижте също думите на Исус в Откровение 1:18. Ангелите също свидетелстваха за смъртта и възкресението на Исус в Матей 28:7; Лука 24:7 и Откровение 5:9,12.

Доказателства от ръкописите

Макар че един мюсюлманин се опита да ми каже, че тези учения не са били в Библията, днес всеки може да отвори която и да е Библия и да види тези стихове. По-често мюсюлманите се опитват да твърдят, че това са по-късни добавки. Но колко силни са доказателствата, че те са били в оригиналите?

Папирусът „Честър Бийти I“ (стр. 45) съдържа и четирите евангелия, и Деянията на апостолите. Той е преписан между 100 и 150 г. сл. Хр. (Преди се смяташе, че е от края на II или началото на III век сл. Хр.) В книгата „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ на стр. 146 има снимка, показваща част от стр. 45. В книгата „Общо въведение в Библията“ на стр. 389 се посочва, че оригиналният свитък е бил от около 220 листа, от които са се запазили 30. На запазените листа са:

Матей (2 листа) 20:24–32; 21:13–19; 25:41–26:39)

Марко (6 листа) 4:36–5:2; 5:16–26; 5:38–6:3; 6:15–25, 36–50; 7:3–15; 7:25–8:1; 8:10–26; 8:34–9:9; 9:18–31; 11:27–12:1; 12:5–8, 13–19, 24–28

Лука (7 листа) 6:31-41; 6:45-7:7; 9:26-41; 9:45-10:1; 10:6-22; 10:26-11:1; 11:6-25, 28-46; 11:50-12:13; 12:18-37; 12:42-13:1; 13:6-24; 13:29-14:10; 14:17-33

Йоан (2 листа) 4:51,54; 5:21,24; 10:7-25; 10:30-11:10; 11:18-36,42-57.

Деяния (13 листа)

Папирусът „Бодмер II“ (p66) е преписан около 175 г. или около 125–150 г. сл. Хр. Първоначално е имал 76 листа (= 156 страници) и е имал номерация на страниците. Днес са запазени 104 листа и фрагменти от още 40 листа. Снимка на Йоан 6:58-64 от папируса „Бодмер II“ се намира в „Новия международен речник на Библията“, стр. 1003. Той съдържа:

Йоан 1:1–6:11, 6:35б–14:26, 29–30; 15:2–26; 16:2–4; 16:6–7; 16:10–20:20; 20:22–23; 20:25–21:9; 21:12, 17 (фрагменти от Йоан 19:16).

Папирусите „Бодмер 14/15“ (p75) обикновено се датират към 175–200 г. сл. Хр. или 175–225 г. сл. Хр. Въпреки това почеркът му е много подобен на този в друг документ, Папирус Фуад XIX, за който е известно, че е написан през 145–146 г. сл. Хр. p75 първоначално е имал 114 листа, а днес са запазени 102 листа. Той съдържа по-голямата част от Евангелията на Лука и Йоан. („Общо въведение в Библията“, стр. 390) В книгата „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ има илюстрация на стр. 496. p75 съдържа:

Лука 3:18–22; 3:33–4:2; 4:34–5:10; 5:37–6:4; 6:10–7:32; 7:35–39, 41–43; 7:46–9:2; 9:4–17:15; 17:19–18:18; 22:4–24:53

Йоан 1:1–11:45; 11:48–57; 12:3–13:1; 13:8–9; 14:8–29; 15:7–8

стр. 90 (ок. 175 г. сл. Хр.) от Йоан 18:36–19:7

Останалата част от Новия Завет

Стиховете са твърде много, за да бъдат изброени всички, но ето някои от тях.

Точно както Исус заповяда на Божиите последователи да празнуват Господната вечеря, в 1 Коринтяни 11:26 се казва, че те са я празнували. „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, вие възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде.“

Жените наблюдаваха къде беше положено тялото на Исус в Лука 23:55.

Исус е нашето изкупление. 1 Тимотей 2:6

Йоан Кръстител (Яхя на арабски) нарече Исус „Агнето Божие“ (Йоан 1:29). Петър също го направи в 1 Петрово 1:19.

Исус дойде, за да даде живот в изобилие (Йоан 10:10), да спаси грешниците (1 Тимотей 1:15), да спаси света (Йоан 3:17), да бъде жертва за греха (Римляни 8:3) и да примири (Ефесяни 2:13-18) чрез Своята кръв на кръста. (Йоан 1:29; Евреи 10:19)

да свидетелства за истината Йоан 18:37; изкупителна жертва 1 Йоан 3:8; 4:10

Исус ни очиства от всяка неправда (1 Йоан 1:9), спасявайки ни напълно, не само духовно, чрез жертвата на Своето тяло и кръв. Евреи 7:25; 10:14-20; Филипяни 3:21; Римляни 8:32

След като изпълни Своята мисия, Исус се възнесе на небето и сега е отдясно на Бога. Деяния 2:33; 7:55-6; Колосяни 3:1; Евреи 1:13; 1 Петрово 3:22; Псалом 110:1; Матей 22:44; 26:64

Христос вкуси смъртта за всички (Евреи 2:16).

Исус е нашият Спасител и изкупление. 1 Йоан 2:2; Евреи 2:9; 1; 9:15, 28; 1 Тимотей 2:6; 1 Тимотей 4:10

Никога не забравяйте, че сме били изкупени с цена – кръвта на Исус. 1 Коринтяни 6:20; 7:23; 2 Петрово 2:1; Деяния 20:28

Старият Завет

Дори старозаветните пророци Исая и Давид пророкуваха за смъртта на Месията.

Знаем, че Исая 53 се отнася за Месията, защото:

Човек: Месията беше човек на скърбите (53:3), с външен вид (52:2) и без деца (53:8)

Пое греховете на другите като жертва за вината (53:10), пое върху себе си нашите немощи и скърби (53:4), претърпя поношение, сякаш ударен от Бога (53:4), прободен и смазан заради нашите грехове (53:5).

Умря, но ще види потомството си: му беше отредена благодат сред нечестивите и богатите (53:9), но ние ще видим потомството му (53:10)

За разлика от това, еврейският народ никога не е твърдял, че е жертва за грях (53:1), че се е застъпвал за греховете на другите (53:12) или че е понесъл нашите немощи и скърби (53:4). Еврейският народ не би казал за себе си: „Наказанието, което донесе мир, беше върху Него, и чрез Неговите рани ние сме изцелени.“ (53:5 и сл.)

Исая 53 е бил признат за месиански в авторитетния еврейски текст „Таргум Йонатан“ (за повече информация вижте „The New Testament Background“, стр. 314–315). По-късно това се споменава и в трактата „Санхедрин“ и в „Талмуд Бавли“.

Знаем, че Псалом 22 се отнася за Месията, защото: Това не се отнася за Давид, тъй като никой не е пробождал ръцете и краката на Давид. (Възможно е също да означава „подобен на лъв“, но дори и така, ръцете и краката на Давид не са били извити като лъвски нокти.) Дрехите на Давид не са били разпределени между тях. Давид не е бил презрян, защото изглеждало, че Бог не го избавя (22:6-8).

Тъй като този псалм не се отнася до неща, които Давид е преживял лично, за кого би могъл да се отнася? Той се отнася за някой, който е следвал Бога още от утробата (стих 9), но е бил презрян като изоставен от Бога (стихове 6-8) и пита: „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави?“ (стих 1). Това е някой, на когото са прободени ръцете и краката (стих 16), който е бил доведен до праха на смъртта (стих 15). Това звучи като същия страдащ слуга от Исая 53, а това се отнася за Месията. Това е било месианско според еврейската „Песикта Рабати“ 37:2 (ок. 845 г. сл. Хр.)

Доказателства от ранните християни

Мюсюлманите вярват в много неща за Мохамед въз основа на хадисите, които са били съхранени 200 години след смъртта на Мохамед. Макар че това не са думите на Исус, това е доказателство за учението на Исус сред ранните ученици. Тези пет ранни автори са писали в рамките на 140 години след смъртта на Исус.

Климент Римски (97/98 г. сл. Хр.) в „Първото послание на Климент“, глава 21, казва: „Нека почитаме Господа Исус Христос, чиято кръв беше пролята за нас.“ В глава 16 той цитира Исая 53, като казва, че това е пророчество за Христос.

„Писмо на Поликарп“ (100–155 г. сл. Хр.), глава 7: „И всеки, който не изповядва свидетелството за кръста, е от дявола.“

„Матетес към Диогнето“ (около 130 г. сл. Хр.), глава 9: „Той [Бог] даде Своя Син като откуп за нас, Светия за престъпниците, Непорочния за нечестивите…“ глава 11 („Аз не говоря за неща, които ми са чужди, нито се стремя към нещо, което противоречи на здравия разум; но като бях ученик на апостолите, станах учител на езичниците.“)

„Писмо на Варнава“ (100–150 г. сл. Хр.), глава 5: „Защото за тази цел Господ претърпя да предаде плътта Си на тление, за да бъдем осветени чрез опрощаването на греховете, което се осъществява чрез кръвта Му, с която сме поръсени. Той също казва, че Исая 53 се отнася за Исус.“

„Първа апология“ на Юстин Мъченик (135–165 г. сл. Хр.) глава 41: „Давид намекна, че Христос, след като бъде разпънат, ще царува…“ В глава 50 той също цитира Исая 53 като отнасящ се към Христос.

Има и много други след този период, включително Атенагор (177 г. сл. Хр.), Мелит от Сардис (починал през 180 г. сл. Хр.) и Теофил от Антиохия (168–181/8 г. сл. Хр.).

Мюсюлманската алтернатива(?)

Мюсюлманите са съгласни, че Исус е бил пророк, който е бил предаден от Юда. Най-важното е, че те също са съгласни, че Исус е изглеждал като разпънат на кръста. Но повечето мюсюлмани твърдят, че Бог по чудо е „измамил“ всички, като е разменил телата на Исус и Юда. По този начин всъщност Юда, а не Исус, е бил разпънат. Исус е избягал и по-късно се е възнесъл на небето според Корана (сура 3:55; 4:158) и според повечето мюсюлмани (с изключение на ахмадийците).

Д-р Джамал Бадави обаче явно има различно мнение. Той отрича историческата достоверност на всички явявания на Исус след разпъването Му. Не съм сигурен дали Бадави смята, че Исус се е възнесъл на небето веднага, или че е останал на земята за известно време, но никой не е записал нито едно от явяванията Му. Това, че Исус е влязъл през затворена врата (Йоан 20:19), не е проблем, защото фактът, че Исус е имал чудотворно прославено тяло, не изключва то да бъде и физическо и да върши неща като ядене (Лука 24:42-43). Що се отнася до това, че Исус се е явил първоначално неузнаваем (Лука 24:15), Бадави трябва да признае, че не само хората с различни дрехи могат да останат неузнаваеми, но и Бог може да направи така, че хората да бъдат разпознати, когато Той пожелае.

Доказателства???: Няма доказателства от нито един древен християнин, че Бог е разменил телата на Юда и Исус.

Заключение: Всички са съгласни, че Бог е позволил един Божий пророк да бъде предаден, че Исус поне на пръв поглед е изглеждал като че ли е умрял на кръста и че Бог е позволил поне образа на Исус да претърпи унижението да бъде на кръста. Или наистина е бил Исус, който е умрял на кръста, или пък Бог е заблудил не само евреите и римляните, но и всичките Си верни последователи.

Предупреждението на Исус

„Тогава Той [Исус] им каза на всички: „Ако някой иска да Ме следва, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си всеки ден и нека Ме следва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мен, ще го спаси. Каква полза има човек да спечели целия свят, а да изгуби или да се лиши от самия себе си? Ако някой се срамува от Мен и от думите Ми, Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отеца и на светите ангели.“ (Лука 9:23-26) Вижте също Матей 16:24-27; Марко 8:34-38.

Позоваванията на еврейски писания са в „Отговори на еврейските възражения срещу Исус“. Библейските стихове са от BSB.

За повече информация вижте на www.MuslimHope.com.

Ранната църква за смъртта на Христос за нас

Климент Римски (96–98 г. сл. Хр.) „Колко скъпоценна е за Бога тази кръв [на Исус], която, пролята за нашето Спасение, е показала Благодатта на Покаянието пред целия свят.“ 1 Климент, гл. 7, стр. 7

Климент Римски (96–98 г. сл. Хр.) „Аленият конец на Раав символизира изкуплението чрез кръвта на Господа.“ 1 Климент, гл. 12, стр. 8

Игнатий Антиохийски (-107/116 г. сл. Хр.) често пише за Христос като за Бог. Например, той пише за „кръвта на Бога“ в глава 1 от своето „Писмо до ефесяните“, стр. 49

Климент Римски (96–98 г. сл. Хр.) „Нека почитаме Господа Исус Христос, чиято кръв беше пролята за нас;“ 1 Климент, гл. 21, стр. 11 В гл. 16, стр. 9 той цитира Исая 53, като казва, че това е пророчество за Христос.

Към Диогнета (ок. 130 г. сл. Хр.), глава 9: „Той [Бог] даде Своя Син като откуп за нас, Светия за престъпниците, Непорочния за нечестивите…“ глава 11 („Не говоря за неща, които ми са чужди, нито се стремя към нещо, което противоречи на здравия разум; но като бях ученик на апостолите, станах учител на езичниците.“)

Писмо на Варнава (100–150 г. сл. Хр.), глава 5: „Защото за тази цел Господ претърпя да предаде плътта Си на тление, за да бъдем осветени чрез опрощаването на греховете, което се осъществява чрез кръвта Му, с която сме поръсени.“ След това той цитира Исая 53 като отнасящ се към Исус.

Поликарп (100–155 г. сл. Хр.) „И всеки, който не изповядва свидетелството за кръста, е от дявола;“ Писмо на Поликарп, глава 7, стр. 34

Първа апология на Юстин Мъченик (135–165 г. сл. Хр.) глава 41: „Давид намекна, че Христос, след като бъде разпънат, ще царува…“ В глава 50 той също цитира Исая 53 като отнасящ се към Христос.

„Вече не се очистваме с кръвта на кози и овце, нито с пепелта на юница, а чрез вяра в кръвта на Христос и чрез Неговата смърт, Който умря именно за тази цел.“ „Диалогът на Юстин Мъченик с евреина Трифон“, глава 13, стр. 200

В „Диатесарон“ на Татиан (починал през 172 г. сл. Хр.), раздел 31.5, стр. 91, се казва, че Исус е бил откуп.

Мелит от Сардис (170–177/180 г. сл. Хр.) казва, че Исаак, който е бил на път да бъде принесен в жертва, е бил прообраз на Христос. „не се е поколебал да пролее кръвта на сина си.“ От „Катена“ върху „Битие“, гл. 5, „Предникейски отеци“, т. 8, стр. 759

Мелит от Сардис (170–177/180 г. сл. Хр.) „запечата душите ни със Своя Дух, а членовете на тялото ни – с Кръвта Си“. От „За Пасха“, строфа 68, стр. 55

Клавдий Аполинарий от Хиераполис (170–177/180 г. сл. Хр.) (частично): „Когато Исус беше убит, от ребрата Му изтекоха вода и кръв – два очистващи елемента.“ Фрагмент 3, том 8, стр. 773

Ириней от Лион (182–188 г. сл. Хр.) „Самият Той беше Словото Божие, станал Човешки Син, получил от Отеца силата за опрощаване на греховете; тъй като беше човек и тъй като беше Бог, за да може, като човек, да пострада за нас,… Той унищожи ръкописа на нашия дълг и го прикова към кръста“ Ириней, „Против ересите“, книга 5, гл. 27.3, стр. 545

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) „Христос, от друга страна, в Своето време носеше „дървото“ на собствените Си рамене, прикован към роговете на кръста, с трънен венец, обграждащ главата Му. За Него беше необходимо да бъде принесен в жертва от името на всички езичници…“ Тертулиан, „Отговор на евреите“, гл. 13, стр. 170–171.

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) „… които са били изкупени от тленността чрез кръвта на нашия Господ.“ „Наставникът“, книга 1, гл. 5, стр. 215

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) Самият Слово проля собствената Си кръв за нас, за да спаси човечеството. Климент Александрийски, „Наставникът“, книга 1, глава 6, стр. 220

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) „Още по-пълно: „Дечица, това ви писах, за да не съгрешавате; а ако съгрешите, имаме Застъпник пред Бога Отец, Исус Христос, Праведния; и Той е Умилостивение за нашите грехове.“ „За скромността“, глава 19, стр. 96

Хиполитус от Портус (222–235/236 г. сл. Хр.) „Коментар върху Даниил“ (фрагмент 1), глава 20, стр. 181: „казвайки: Ти си достоен да вземеш книгата и да разпечаташ печатите ѝ; защото Ти си бил заклан и си ни изкупил за Бога с Твоята кръв.“ Вж. също „Против ереста на Неот“, гл. 15, стр. 229

Ориген (225–253/254 г. сл. Хр.) „Човекът, следователно, не можеше да даде нищо в замяна на собствения си живот, но Бог даде замяна за живота на всички нас – „скъпоценната кръв на Христос Исус“, тъй като „ние бяхме купени с цена“, „бяхме изкупени не с тленни неща като сребро или злато, а със скъпоценна кръв, като на агне без недостатък и без петно“, именно на Христос.“ Коментар върху Евангелието от Матей, книга 12, глава 28, стр. 465

Трактат „Против Новатиан“ (250/4–256/7 г. сл. Хр.), гл. 13, стр. 661, казва, че Исус е изкупил седемте църкви с високата цена на Своята кръв.

Трактат за повторното кръщение (254–257 г. сл. Хр.) „изкупени с най-скъпоценната кръв на Господа“, гл. 14, стр. 675

Киприан Картагенски (ок. 246–258 г. сл. Хр.) казва, че Христос ни е изкупил чрез кръста и кръвта Си. „Писма на Киприан“, писмо 59, глава 2, стр. 355

Новатиан (250/254–257 г. сл. Хр.) (подразумева се) „и Писанието ни казва, че Той умря за нас и възкръсна“ „Относно Троицата“, гл. 25, стр. 636

Целерин (ок. 246–258 г. сл. Хр.) (по подразбиране) в писмото си до Луциан споменава, че е бил измит със свещената кръв. „Писма на Киприан“, писмо 20, стр. 298

След това има още 7 автори от периода преди Никейския събор.

Ранноцърковни автори за възкресението

Климент Римски (96/98 г. сл. Хр.) „Нека размислим, възлюбени, как Господ непрестанно ни доказва, че ще има бъдещо възкресение, за което Той е направил Господ Исус Христос първите плодове, като Го възкреси от мъртвите.“ 1 Климент, гл. 24, т. 1, стр. 11.

Игнатий Антиохийски (-107/116 г. сл. Хр.) Исус беше възкресен от мъртвите. „Писмо на Игнатий до магнезийците“, гл. 9, стр. 62. Виж също „Писмо до ефесяните“, гл. 20, стр. 57

Игнатий (-107/116 г. сл. Хр.) Исус наистина беше преследван при Понтий Пилат, наистина беше разпънат, умря и възкръсна от мъртвите. „Писмо на Игнатий до тралийците“, гл. 9, стр. 70

„Апология“ на Аристид (125 или 138–161 г. сл. Хр.), стр. 276: „Той [Исус] вкуси смъртта на кръста, … И след три дни Той възкръсна и се възнесе на небесата.“

Посланието на Варнава, гл. 10, стр. 143 (100–150 г. сл. Хр.) казва, че християните спазват „осмия ден“ [т.е. неделя], защото това е денят, в който Исус възкръсна от мъртвите. По-късно Той се възнесе на небесата.

Юстин Мъченик (ок. 150 г. сл. Хр.) Исус, роден от девица, умря и възкръсна, възнесе се на небесата и беше наречен Син Божий. „Първа апология“ на Юстин Мъченик, гл. 31, стр. 173

Юстин Мъченик (ок. 150 г. сл. Хр.) Отец възкреси Исус от мъртвите. „Първа апология“ на Юстин Мъченик, гл. 45, стр. 178

Поликарп до филипийците (100–155 г. сл. Хр.), гл. 2, стр. 33: „вярвахме в Този, Който възкреси нашия Господ Исус Христос от мъртвите.“ Вж. също там, гл. 1, стр. 33.

„Диатесарон“ на Татиан (починал през 172 г. сл. Хр.) раздели 53, стр. 125–126: Исус възкръсна от мъртвите. Исус казва на Мария да не Го докосва, защото Той все още не се е възнесъл при Отеца. Тялото Му вече не беше там, а по-късно Той се яви на Мария, Петър и други.

Мелето/Мелито от Сардис (170–177/180 г. сл. Хр.) „Това е Той [Исус], Който прие телесна форма в Девата, беше разпънат на дървото, беше погребан в земята и не претърпя разпадане; Той, Който възкръсна от мястото на мъртвите и възкреси хората от земята – от Благодатта долу към височините на небето. Това е Агнето, което беше заклано;…“ в неговата реч 5 „Предникейски отеци“, том 8, стр. 757

Хегесип (170–180 г. сл. Хр.) казва, че докато някои секти „не вярваха нито във възкресението, нито в идването на Този, Който ще въздаде на всеки човек според делата му“. „Пет книги с коментари върху Деянията на Църквата“, раздел 1, стр. 763

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.): „…светът ще бъде съден в правда от човека Исус, за което Той е дал уверение, като Го възкреси от мъртвите.“ Ириней, „Против ересите“, книга 3, глава 12.8, стр. 433

Ириней Лионски (ок. 160–202 г. сл. Хр.) казва, че Исус е възкръснал от мъртвите. „Доказателство за апостолското проповядване“, глава 3

Климент Александрийски (198–202 г. сл. Хр.) „Божият Син – на Този, Който е сътворил вселената – се въплъти и бе заченат в утробата на Девата, когато се образува Неговото материално тяло, и впоследствие, както се случи, пострада и възкръсна“, „Стромати“, книга 6, глава 16, стр. 509–510

Тертулиан (204–220 г. сл. Хр.) „Правилото на вярата, наистина, е напълно едно, единствено, непоклатимо и неизменно; а именно правилото да вярваме в един-единствен всемогъщ Бог, Създателя на вселената, и в Неговия Син Исус Христос, роден от Дева Мария, разпънат при Понтий Пилат, възкръснал на третия ден от мъртвите, възнесен на небесата, седящ сега отдясно на Отеца, предназначен да дойде да съди живите и мъртвите чрез възкресението както на плътта, така и на духа.“ „За покриването на девиците“, гл. 1, стр. 27.

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) „…след Неговото възкресение от мъртвите, което се състоя на третия ден…“ „Отговор на евреите“, гл. 13, стр. 171

Тертулиан (207–220 г. сл. Хр.) „Не беше ли Бог наистина разпънат? И, след като беше наистина разпънат, не умря ли Той наистина? И, след като наистина умря, не възкръсна ли Той наистина?“ „За плътта на Христос“, гл. 5, стр. 525.

Тертулиан (207/208 г. сл. Хр.) „Христос умря за нашите грехове и възкръсна в плътта Си. Това е самият фундамент на Евангелието, нашето Спасение.“ „Пет книги срещу Маркион“, книга 3, гл. 8, стр. 328

Хиполитус от Портус (222–235/236 г. сл. Хр.) „Той се яви като Бог и човек. И е лесно да се разпознае човекът в Него…“ След това той споменава, че Исус е бил бичуван от Пилат, умрял и възкресен от Отеца на третия ден. Фрагмент от „Коментар върху Псалом 2“, стр. 170.

Комодиан (ок. 240 г. сл. Хр.) (по подразбиране) „Първият закон на Бога е основата на последващия закон. На теб, наистина, е възложено да вярваш във втория закон. Нито заплахите от Самия Него, а от него, имат власт над теб. Сега, изумен, се закълни, че ще повярваш в Христос; защото Старият Завет провъзгласява за Него. Защото е необходимо само да вярваш в Този, Който беше мъртъв, за да можеш да възкръснеш и да живееш завинаги.“ „Наставления“ на Комодиан, гл. 25, стр. 207

Ориген (ок. 227–240 г. сл. Хр.) „Но както онова материално тяло на Исус беше принесено в жертва за Христа, беше погребано и след това възкръсна, така и цялото тяло на Христовите светии е разпънато заедно с Него“, „Коментар върху Евангелието от Йоан“, книга 10, гл. 20, стр. 401

Новатиан (250/254–256/7 г. сл. Хр.) „Той [Исус] възкръсна в същата телесна същност, в която умря, което се доказва от раните на същото това тяло, и по този начин Той ни показва законите на нашето възкресение в Своята плът, като възстанови при възкресението Си същото тяло, което беше придобил от нас.“ „Трактат за Троицата“, гл. 10, стр. 620.

След това следват още 16 предникейски автори.

Още автори за Христос, умрял за нас

Адамантий (ок. 300 г. сл. Хр.) цитира Римляни 5:8-9, че сме оправдани чрез кръвта на Христос. „относно кръвта на Христос, показвайки, че тя наистина е била пролята за нашето Спасение.“ и след това цитира Римляни 5:8-9. „Диалог за истинската вяра“, пета част, раздел 12, стр. 162-163

Адамантий (ок. 300 г. сл. Хр.) цитира 1 Коринтяни 15:1-43 като думи на апостола, включително че Христос е умрял за нашите грехове. „Диалог за истинската вяра“, 5-та част, глава 6, стр. 155–156

Викторин от Петау (пострадал мъченически през 304 г. сл. Хр.) споменава, че Исус „ни освободи чрез Своята кръв от греха“ и че Той възкръсна от мъртвите. „Коментар върху Апокалипсиса на блажения Йоан“, стр. 344

Методий (270–311/312 г. сл. Хр.) „чрез нея [Пасхата] се олицетворява и смъртта на Христос, чрез чиято кръв спасените и запечатани души ще бъдат запазени от гнева при изгарянето на света; докато първородните, синовете на Сатана, ще бъдат унищожени с пълно унищожение от отмъстителните ангели, които ще почитат печата на Кръвта, отпечатан върху първите.“ „Пирът на десетте девици“, беседа 9, гл. 1, стр. 345

Петър Александрийски (306, 285–311 г. сл. Хр.) (частично) споменава тялото и кръвта на Христос в контекста на Господната вечеря, но всъщност не говори за проливането на кръвта или за смъртта на Христос за нас. Канонично послание, канон 8, стр. 272

Петър Александрийски (306,285–311 г. сл. Хр.) цитира 1 Йоан 2:1: „чрез Този, Който е „нашият Застъпник пред Отеца и примирява греховете ни“. „И ако някой съгреши“, казва той, „имаме Застъпник пред Отеца, Исус Христос, Праведния; и Той е Умилостивението за греховете ни.“ Каноничното послание, канон 11, стр. 276

Атанасий (318 г. сл. Хр.) казва, че Исус е изкупил греховете на всички. „Въплъщението“, гл. 40.2, стр. 57. Виж също „Въплъщението на Словото“, гл. 25.4, стр. 50

Атанасий (318 г. сл. Хр.) казва, че Исус е нашето изкупление. „Въплъщението“, гл. 25.4, стр. 49–50

Атанасий (318 г. сл. Хр.) (откъс) казва, че Исус е споделил нашата плът и кръв, за да унищожи дявола чрез смъртта Си. „Против езичниците“, гл. 10, стр. 41

Лактанций (ок. 303–320/325 г. сл. Хр.) споменава, че Христос е умрял, за да ни освободи от греховете ни. Както пасхалното агне, Той е пролял кръвта Си на кръста. „Божествени институти“, книга 4, глава 2, стр. 128–129

Лактанций (ок. 303–320/325 г. сл. Хр.) споменава, че Христос е умрял, за да ни освободи от греховете ни. Подобно на пасхалното агне, Той е пролял кръвта Си на кръста. „Божествени институти“, книга 4, глава 2, стр. 128–129

Александър Александрийски (313–326 г. сл. Хр.) (по подразбиране) твърди, че Христос е бил причината за нашето изкупление – кръв за кръв. „Писма относно арианската ерес“, Писмо 5, гл. 6, стр. 302