Много хора, включително някои неинформирани християни и мюсюлмани, ще ви кажат, че мюсюлманите и християните почитат един и същ Бог. Но кога за последен път сте чували за мюсюлманин, който почита Исус? Още от най-ранните времена християните, които предпочитаха да претърпят мъчителна смърт, вместо да се поклонят на някой друг, освен на Истинския Бог, проповядваха почитането на Исус. Колко иронично – ако са умрели, вместо да извършат идолопоклонство, все пак са извършвали идолопоклонство през цялото време. Безброй мюсюлмани, смели в битка, които през вековете са се сражавали и са загивали, защото Мохамед е казал да водят джихад срещу християнските народи и „другите“ политеисти. Колко иронично би било, ако в името на поклонението пред Бога те са се борили толкова дълго, за да затворят местата за поклонение на поклонниците на Бога.
Сатана сигурно е заблудил едната група. Или Исус е Бог и мюсюлманите са били дяволски заблудени, умирайки напразно в битка. Или пък Исус не е Бог, а християните са били дяволски заблудени, като са били убивани заради вярата си, дори от мюсюлмани, напразно. Съгласни ли сте, че едното от двете трябва да е фундаментално погрешно?
Ако Бог наистина се е разкрил – било чрез запазените учения на Исус, било чрез запазените учения на Мохамед – как един обективен човек би могъл да прецени кое от двете е вярно? Настоящата статия предлага един начин, но първо трябва да ви призная три неща.
Три признания
1) Исус, в началото на Своето земно служение, не е твърдял, че е Бог. Представете си един неизвестен учител, появяващ се сред монотеистичните евреи, който изрича това твърдение, без никакви доказателства или обяснения. Не, едва по-късно в Своето служение Исус действително е казал, че е Бог.
2) Не е достатъчно да се покаже, че Исус е твърдял, че е Бог. В противен случай хората биха могли да тълкуват този титул по най-различни начини. По-скоро трябва да покажем, че Той е бил Бог в смисъла, че е приемал поклонение, че е твърдял, че е равен по чест на Бог Отец и че е Един с Бог Отец, а не отделен или по-нисш бог.
3) Тъй като повечето мюсюлмани поставят под съмнение надеждността на записаните в евангелията думи на Исус, за да се изгради „непоклатимо“ доказателство, са важни подкрепящи свидетелства от ранните последователи на Исус и дори това, което нехристияните са казвали за християните.
Йоан 1:1 много просто казва, че Исус е Словото Божие и че Исус е Бог. Но нека видим какво е казал Самият Исус.
Собствените думи на Исус, че Той е Бог
Самият Исус каза, че е Бог в Йоан 8:58. Исус отговори: „Преди да се роди Авраам, Аз съм!“ Думата „Аз съм“ беше божественото име на Бога, използвано безброй пъти в Стария Завет. Тази дума „ЙХВХ“ на иврит се обяснява като „личното име“ на Бога в Изход 3:14-15, 20:5; Исая 42:8; 44:6; това лично име на Бога е изгубено за мюсюлманите. Сега евреите или са разбрали правилно думите на Исус, когато са взели камъни, за да Го убият с камъни, или пък са ги разбрали погрешно. Исус би могъл да каже: „Тук има грешка, вие ме разбирате погрешно. Аз не твърдя, че съм Бог, както казвате.“ Обаче няма записи, че Исус някога е казвал, че има някаква грешка. Напротив, имаме записи от апостолите, както и от техните ученици, които повтарят, че Исус е Бог.
Евреите отговориха директно на твърдението на Исус в Йоан 10:33: „Не Те камъняваме за някое добро дело“, отговориха те, „а за богохулство, защото Ти, обикновен човек, се обявяваш за Бог.“
Исус им отговори, че
1) Тъй като Писанието нарича небожествени същества „богове“ в Псалом 82:6-7, колко по-уместно е да наричаме Този, който е уникално отделен като Божия Син.
2) Дори ако не вярвате само на думите на Исус, поне обърнете внимание на чудесата, за да разберете, че Отец е в Исус, а Исус е в Отеца.
При други случаи книжниците и фарисеите искаха да убият Исус с камъни, защото Той твърдеше, че е Бог. Сега си представете един благочестив човек, който многократно е обвиняван в жестоко престъпление, което не е извършил. Представете си, че понякога той едва се измъква, но всеки път той никога не отрича, че е извършил престъплението. Можете ли да си представите това? – Аз не мога. И все пак точно това според някои критици е направил Исус за престъплението богохулство, като е твърдял, че е Бог.
Отрицателно утвърждение: Исус каза за фарисеите: „Ако не повярвате, че Аз съм Той, ще умрете в греховете си.“ Йоан 8:24б.
Положително потвърждение от Тома: Ученикът Тома нарече Исус Бог в Йоан 20:28. Тома дори отиде по-далеч от това. Йоан20:28 всъщност казва, че Тома каза на Исус: „Господи мой и Боже мой!“ Исус отговори на Тома: „Защото Ме видя, повярва; блажени са онези, които не са видели и все пак са повярвали.“ Исус не проявява и намек за упрек към Тома. Всъщност единственото нещо, което дори отдалечено може да се счете за отрицателно, е, че онези, които не са видели Исус лично и вярват (в това за Исус), са по-блажени от онези, които са видели Исус и вярват в това. Сега или
а) Тома е сгрешил и е съгрешил, като е нарекъл Исус „Бог“, и може би Исус е съгрешил, като е приел това и не е изобличил Тома, или
б) Исус е бил прав да потвърди думите на Тома.
Съгласни ли сте, че или: и двамата са били прави, или че Тома и Исус са били и двамата в грешка?
В Матей 13:41 Исус ще изпрати Своите ангели, които са Божиите ангели (Лука 12:8-9;15:10 ).
Исус каза, че ще съди света (Матей 24:31-46, 25:31-3; Йоан 5:21-22, 27). И все пак именно Бог е този, който ще дойде да съди света (Псалом 50:1-6; Йоил3:12 ; Второзаконие 32:35).
По време на съда срещу Исус за богохулство пред Синедриона те биха могли да го освободят. Всичко, което Исус трябваше да направи, беше да каже: „Аз не съм Бог; хората, които мислят, че съм Бог, грешат.“ Но Исус никога не каза това и процесът продължи.
„Всичко, което принадлежи на Отеца, е Мое.“ Йоан 16:15а. Лесно е да се разбере, когато някой каже: „Всичко, което ми принадлежи, давам на Бога“, но Исус казва: „Всичко, което принадлежи на Отеца, е Мое.“ Никога не съм чувал някой да обясни как това може да е вярно твърдение, а Исус да не е Бог.
Некристиянин може да се запита дали тези стихове не са били добавени много по-късно. Въпреки това, един древен библейски ръкопис, наречен папирус „Бодмер II“ (125–175 г. сл. Хр.), е запазил Йоан 1:1–6:11; 6:35б–14:26; 14:29–30; 15:2–26; 16:2–4, 6–7; 16:10–20:20; 20:22–23; 20:25–21:9; 21:12, 17.
Исус прие поклонение
Самият Исус каза на Сатана, че никой не трябва да бъде почитан и служен, освен Бог (Матей4:10 и Лука 4:8). И все пак…
Исус прие поклонение. Само Бог трябва да бъде почитан, а Исус показваше, че Той е Бог. В Йоан9:38 , когато Исус за втори път говори на (бившата) слепия човек, Той го попита: „Вярваш ли в Човешкия Син?“ Човекът попита кой е Той. Исус каза: „Вече си Го видял. Той е Този, Който говори с теб.“ Тогава човекът каза: „Господи, вярвам!“ и Му се поклони. Исус го похвали за вярата му и критикува юдеите, които не вярваха. Забележете също, че Исус не попита дали човекът вярва в Бога; Исус попита човека дали вярва в Божия Син.
Исус прие поклонение от прокажен (Матей 8:2)
Жените при гроба се поклониха на Исус, прегръщайки нозете Му, в Матей 28:9
Бог изпрати мъдреците да се поклонят на Исус (Матей 2:2). И днес мъдреците също Му се покланят.
Учениците на Исус, след като Той вървеше по водата, Му се поклониха в Матей 14:33. Никой от учениците никога не е чувал Исус да казва, че това е погрешно.
След като Исус възкръсна от мъртвите, учениците Му се поклониха в Лука 24:52 и Матей 28:17.
В контраст с това, Божият ангел отказа да позволи на когото и да било да се поклони на него (ангела) в Откровение 19:10 и 22:8-9. По същия начин Павел и Варнава отказаха да приемат поклонение към себе си в Деяния 14:11-16.
Или Исус е съгрешил, като е приел поклонението, или пък е бил прав, че го е направил.
Исус показа, че е Бог
Исус имаше власт над демоните и каза, че чудесата Му говорят за Него (Йоан10:25 ). Старият Завет пророкуваше за Исус. Исус също каза, че никой не идва при Отеца, освен чрез Него (Йоан 14:6;6:45 ; ~8:24 ). Въпреки това, много мюсюлмани биха се съгласили с тези неща за Исус, без това да доказва, че Исус е Бог.
Исус се приравни на Бога
а) Исус каза, че трябва да почитаме Сина, както почитаме Отеца. Йоан 5:23
б) Призив за молитва в името на Исус. Йоан 14:13-14; 15:7
в) Отецът и Исус „притежават“ всичко съвместно. Йоан16:15 ;17:10 .
г) На земята Отец живееше в Исус. Йоан10:38 ;14:10 –11.
д) На земята Исус беше в Отец. Йоан10:38 ;14:11
е) Ако наистина познавате Исус, тогава познавате Отеца и сте видели Отеца. Йоан 14:7-9
Исус каза: „Аз и Отец сме едно“ в Йоан10:30 .
Исус имаше власт, защото каза: „Чули сте, че е казано… Но Аз ви казвам“ (Матей5:21 -22, 78-78)
Исус може да задоволи нашите нужди по начин, по който само Бог може. „Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и пие“ в Йоан7:37 . Вижте също Йоан 4:14.
Исус ни даде Своя мир; Той не каза „мира на Отеца“ в Йоан 14:27.
В Йоан6:35 Исус каза, че Той е хлябът на живота.
Исус ни каза да „вярваме и в Мен“ (Йоан 14:1б). Вярвате ли в Исус? Вижте също Йоан 11:25.
Исус каза на всички, които са уморени и обременени, да дойдат при Него в Матей 11:28. Това предложение е валидно и днес, затова елате при Исус.
Папирусът „Бодмер 14/15“, наричан още p75, е написан между 175 и 225 г. сл. Хр. Той съдържа по-голямата част от Евангелията на Лука и Йоан. По-конкретно, той съдържа Лука 3:18–22; 3:33–4:2; 4:34–5:10; 5:37–6:4; 6:10–7:32; 7:35–39, 41–43; 7:46–9:2; 9:4–17:15; 17:19–18:18; 22:4–24:53. Също така съдържа Йоан 1:1–11:45;11:48 –57; 12:3–13:1; 13:8–9; 14:8–29; 15:7–8.
Исус прощаваше греховете срещу Бога
Само Бог може да прощава грехове, а Исус прощаваше греховете срещу Бога, което показваше, че Той е Бог в Матей 9:2-6; Марко 2:5-12 и Лука 5:20-23. Исус първо каза на парализирания: „Сине, греховете ти са простени.“ Книжниците казаха, че Исус богохулства, защото никой освен Бог не може да прощава грехове. Исус не опроверга твърдението им. Той просто зададе въпрос: „Защо таите зли мисли в сърцата си? Кое е по-лесно: да кажа: „Греховете ти са простени“, или да кажа: „Стани и ходи“? Но за да знаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове“ – Той каза на парализирания: „Стани, вземи постелката си и си иди у дома.“ И веднага парализираният стана и направи това!
Исус направи едно от двете неща:
а) Показа, че е Бог, като доказа Своята сила,
б) умишлено ги подведе да повярват, че е Бог, когато всъщност не беше.
Въпросът за нас е, че тъй като Исус е учил по този начин, дали вярваме на Исус и ще Го последваме там, където ни води, или не?
Сега някой би могъл да разсъждава, че може би Исус просто е обявявал Божието прощение, а не е прощавал греховете срещу Бога по Своя собствена власт. Забележете обаче, че Исус каза: „Но за да знаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове“. Така че Исус каза, че именно Той е този, който има властта; Той не просто е обявявал.
В Лука 7:48-50 Исус също каза на жената, която помаза нозете Му: „Греховете ти са простени.“ Онези, които седяха с Него, казаха: „Кой е Този, че дори прощава грехове?“
Забележете какво „направиха“ те, за да получат прощение. Те не се измиха достатъчно пъти, не се молиха достатъчно, не дадоха достатъчно пари, нито прекосиха достатъчно горещи пустини. Всичко, което направиха, беше да дойдат при Исус, и Той им даде прощение безвъзмездно.
Останалата част от Новия Завет
Евангелията и останалата част от Новия Завет показват, че на последователите на Исус е било преподавано, че Исус е Бог.
а) Исус и Отец имат една и съща същност (Филипяни 2:5).
б) И двамата са достойно почитани (Евреи 1:6).
в) И двамата с право се наричат Бог (Йоан 1:1; Евреи 1:8,9).
г) И към двамата се отправят молитви (Деяния7:59 –60).
д) Всичко в света е сътворено чрез Христос (Йоан 1:3, 10; Колосяни1:16 ).
е) Всичко се поддържа чрез Христос (Колосяни1:17 ).
ж) Пълнотата на божеството е в Исус (Колосяни1:19 ).
з) Исус е наречен Бог във 2 Кор. 11:3 и Тит 2:13.
и) Почитан е в небесата в Откровение 5:8-9.
Общи имена в двата Завета
Исая7:14 казва, че ще се роди един, наречен Емануил, което означава „Бог с нас“. Псалом 110:1 казва: „Господ казва на моя Господ…“. Кой е този Господ, за когото е било пророкувано около 1000 години преди Исус? Между другото, това е един от най-цитираните стихове от Стария Завет в Новия Завет. Това е неразрешима загадка както за мюсюлманите, така и за евреите. Исус отговори на тази загадка, като каза, че тя се отнася за него самия.
Някой мюсюлманин може да се запита дали тези части не са били добавени по-късно. Обаче не само сурите 5:46-48 (3:48 ) показват, че Исус е бил обучен в Тората и е потвърдил Божието Слово, но и свитъците от Мъртво море включват много копия на Стария Завет от времето на Исус.
В Стария Завет също имаше много имена за Бога, а Новият Завет приложи тези имена към Исус.
| Титла на Бога | Отецът | Исус |
|---|---|---|
| Създател | Битие 1:1; Исая 42:5 | Йоан 1:1-3; Евреи 1:8,10; Колосяни 1:16 |
| Младоженец | Исая 62:5; Еремия 2:2 | Матей 25:1; Йоан 3:29; Откровение 21:2 |
| Първият и Последният | Исая 44:6; 43:10 и сл. | Rev 1:17; 2:8; 22:12-13 |
| Всяко коляно ще се преклони пред… | Исая 45:22-23 | Филипяни 2:10-11 |
| Прощаващ греховете | Пс. 130:4; Ер. 31:34 | Деяния5:31 ;13:38 ; Колосяни 3:13 |
| Дарител на хляб | Изход 16:4-15 | Йоан 6:35,40-51; 53-58 |
| Дарител на живот | Бит. 1:30; Втор. 32:39; 1 Цар. 2:6 | Йоан 5:21,25,29; 6:63; 10:10 |
| Дава жива вода | Еремия 2:13; Исая 55:1 | Йоан 4:10 |
| Бог | Исая 10:20-21; 43:10; Пс. 89:2-6 | Йоан 20:28; Тит 2:13 |
| Изцелител | Изход 15:26; Псалом 103:3 | Марко 5:30; Деяния 9:34; Матей4:23 ; 9:35 |
| Светият | Исая 41:16; 43:15; Авакум 1:12 | Йоан 6:69 |
| Съпруг | Осия 2:16; Исая 50:2; Еремия 3:1,14 | Ефесяни 5:28-33; Римляни 7:4 |
| Съди живите и мъртвите | Исая 33:22; Псалом 50:4,6 | 2 Тим. 4:1; Йоан 5:22,27 |
| Съдийски престол | Рим. 6:5; 14:10 | 2 Коринтяни 5:10 |
| Цар | Пс. 5:2; 1 Цар. 12:12; Мал. 1:4 | Мат. 27:11; Марк 15:2; Йоан 18:37-38 |
| Живот | Второзаконие 30:32 | Марк 12:10; Йоан 14:6; 1 Йоан 1:1-2;5:11 -12 |
| Светлина | Пс. 27:1; Михей 7:8 | Йоан 1:9; 8:12 |
| Господ | Псалом 110:1; Марк 12:36 | Мат. 12:8; Марк 12:36; Йоан 13:13; Яков 2:1 |
| Господ на господарите | Втор. 10:17 | Rev 17:14; 19:16 |
| Могъщият Бог | Исус Навин 22:22; Йов 9:19 | Исая 9:6 |
| Трябва да вярваме в | Пс. 78:21-22,32; Исая 43:10 | Йоан 6:29-30;8:24 ;11:25 ; 14:1,6 |
| Нашата надежда | Псалом 33:20,22; 130:7 | 1 Тимотей 1:1; Римляни 15:12 |
| Очиства ни | Псалом 51:10; Исая 1:18,25 | Тит 2:14; 1 Йоан 1:7 |
| Възкресява мъртвите | Исая 26:9; Осия 13:14; Йов3:13 -17;19:26 -27 | Йоан5:21 ;11:38 -44 |
| Изкупува ни | Еремия 31:11 | Мат. 20:28; Марк 10:45; 1 Тим. 2:6; Евр. 9:15 |
| Изкупител | Пс. 130:7; Ос. 13:14; Ис. 44:6 | Галатяни 4:5; Тит 2:13-14; Откровение 5:9 |
| Праведник | Пс. 11:7; Исая 24:16 | 1 Йоан 2:1 |
| Скала, камък | Пс. 1:2; 18:2,31; 95:1; Исая 44:8 | 1 Коринтяни 10:4; 1 Петрово 2:6-8 |
| Владетел със скиптър/жезъл | Псалом 45:6 | Откровение 19:15; Евреи 1:8 |
| Спасител | Исая 43:4,11; Исая 45:21 | Тит 1:3-4; 1 Йоан 4:14,42; Деяния 4:10 |
| Пастир | Пс. 23:1; Исая 40:11 | Йоан 10:11; 1 Пет. 5:4; Евр. 13:20 |
| Владетел и Господ | Битие 15:2,8; Амос 1:8; Обадия 1 | Юда 4 |
| Носещ меча | Псалом 17:13 | Откровение 19:15 |
| Достоен за хвала и почит | Псалом 18:3; 108:3-5 | Откровение 5:13б; Йоан 5:23 |
Какво са проповядвали други последователи на Исус
Освен ранните новозаветни ръкописи, разполагаме и с друго свидетелство за учението на Исус – писанията на ранната църква. 33 ранни християнски ученици, живели преди 325 г. сл. Хр., са писали, че Исус е Бог. Ето някои от тях.
Игнатий (починал през 107 или 116 г. сл. Хр.) често пише за Христос като за Бог. Например, в глава 1 от своето писмо до ефесяните той пише за „кръвта на Бога“.
Писмо до Диогнет (около 130 г. сл. Хр.), ученик на апостолите (глава 100 в „Писмото до Диогнет“), в глава 7 пише за Христос, изпратен като Цар, Бог, човек и Спасител.
Юстин Мъченик (ок. 135–165 г. сл. Хр.) „Словото на Мъдростта, Който е Самият този Бог, роден от Отеца на всички неща, …“ „Диалог с Трифон“, глава 61. Виж глави 55, 56, 59, 62–64, 66, 74–78.
Мелит от Сардис (починал през 180 г. сл. Хр.) казва за разпъването на кръста, че „Бог е убит“.
Теофил, епископ на Антиохия (168–181/188 г. сл. Хр.): „Защото самото божествено писание ни учи, че Адам е казал, че е чул гласа. Но какво друго е този глас, освен Словото Божие, Което е и Неговият Син?“ „Писмо до Автолик“ 2:22
Ириней (182–188 г. сл. Хр.) пише в „Против ересите“ 3:19:2: „Исус е Сам по Себе Си, ...Бог и Господ, ...“
Тертулиан (200–220/240 г. сл. Хр.) „Словото, следователно, е едновременно винаги в Отеца, както Той казва: „Аз съм в Отеца“; и е винаги с Бога, според написаното: „И Словото беше с Бога“; и никога не е отделено от Отеца, нито е различно от Отеца, тъй като „Аз и Отец сме едно“.“ „Против Праксеас“, глава 8
Хиполитус (225–235/6 г. сл. Хр.) в „Против ереста на Неот“ споменава „Синът Божий, който, като Бог, стана човек“.
Киприан от Картаген (246–258 г. сл. Хр.) споменава „Исус Христос, нашият Бог и Господ“ в „Трактат“ 9.6, стр. 485
Епископ Немесиан от Тубуна споменава, че „нашият Господ Исус Христос е говорил със Своя божествен глас“ – Седмият Картагенски събор (258 г. сл. Хр.), стр. 566
Теогност от Александрия (260 г. сл. Хр.) „Защото както слънцето остава същото и не претърпява никакво намаляване от лъчите, които се изливат от него, така и същността на Отеца не претърпя никаква промяна, като имаше Сина като образ на себе си.“ „Седем книги с хипотипози или очерци“, гл. 1, стр. 155.
Григорий Чудотворец (240–265 г. сл. Хр.) нарича Исус „Бог Словото“ в „Реч и панегирик, адресирани към Ориген“, аргумент 4, стр. 24.
Дионисий Александрийски (246–265 г. сл. Хр.) споменава Сина като блясък на вечната Светлина и че „Самият Той също е абсолютно вечен“. Синът „съсъществува с Него, тъй като, съществувайки без начало и винаги роден, Той винаги сияе пред Него“. „Писмо 4 – до Дионисий, епископ на Рим“, гл. 4, стр. 92. Също така „Христос е единосъщен с Бога“. Там същото, гл. 6, стр. 92
Дионисий Римски (259–269 г. сл. Хр.) е посветил цяло произведение (1 1/5 страници) на това как Христос, Словото, е единен със Светия Дух и Бог Отец. „Защото е от съществено значение Божието Слово да бъде съединено с Бога на всичко, и Светият Дух да пребъдва и обитава в Бога; и по този начин Света Троица да бъде събрана и обединена в едно, като че ли в някаква глава – тоест, във всемогъщия Бог на всичко.“ „Против сабелианите“, стр. 365–365
Доказателства дори от нехристияни, че християните са проповядвали, че Исус е Бог
Дори враговете на християнството свидетелстват, че християните са почитали Исус като Бог.
Плиний Млади (управител и гонител на християните през 112 г. сл. Хр.) „Те [християните] имаха навика да се събират в определен ден преди изгрев слънце, когато пееха на редуващи се стихове химн на Христос, като на бог, и се обвързваха с тържествена клетва да не вършат никакви зли дела…“
Лукиан (сатирик от II век): „Християните, както знаете, и до днес почитат един човек – тази изтъкната личност, която въведе техните нови обреди и беше разпъната на кръст поради това… Виждате ли, тези заблудени същества…“ („Смъртта на Перегрин“, 11)
Това е важно, защото официално римско запитване посочва, че християните са почитали Христос като Бог още през 112 г. сл. Хр. Следователно мюсюлманинът не може с точност да твърди, че почитането на Исус като Бог е било „грешка“, въведена след 112 г. сл. Хр. Между другото, апостол Йоан е написал Евангелието от Йоан около 90 г. сл. Хр. и е живял още известно време след това. Първият фрагмент от Евангелието на Йоан, с който разполагаме днес и в който Христос се споменава като цар (термин, който не е ислямски), е фрагментът „Джон Райландс“, датиран от 117–138 г. сл. Хр.
Заключение
Ранните библейски ръкописи показват, а писанията на последователите и дори на враговете на Христос потвърждават, че Исус е проповядвал, че е Бог, е демонстрирал, че е Бог, и е приемал поклонение. Доказателствата обхващат периода от около 112 г. сл. Хр. до времето на Мохамед, когато Айша съобщава, че на Мохамед са били преподавани Евангелията на арабски език (Бухари, том 4:605; Сахих Муслим 1:301, стр. 98). На Исус е било преподавано Евангелието според Сура 3:48, а християните са народът на Евангелието в Сура 5:46.
За повече информация пишете на www.MuslimHope.com
(Цитатите от Библията са от BSB).