„Абу Саид ал-Худри разказа: Пратеникът на Аллах (мир на него) изпрати военен отряд към Аутас по повод битката при Хунаин. Те се сблъскаха с врага и се сражаваха с него. Победиха го и взеха пленници. Някои от сподвижниците на Пратеника на Аллах (мир на него) се колебаеха да встъпят в интимни отношения с пленничките в присъствието на техните съпрузи, които бяха неверници. Затова Аллах, Всевишният, низпосла шейха от Корана: [Сура 4:24] „И всички омъжени жени са ви забранени, освен онези (пленнички), които притежавате с дясната си ръка.“ Това означава, че те са законни за тях, когато изтече периодът им на изчакване.(1479)“ Абу Дауд, том 2:2150, стр. 577
Фактът, че за мюсюлманите е било допустимо да имат сексуални отношения с пленнички, се съдържа също в „Сахих Муслим“, том 2, № 3371–3374, стр. 732–735; Абу Дауд, том 2, № 2150 и бележка под линия 1479, стр. 577–578.
Разсъбличането на пленничките е допустимо, според „Сахих Муслим“, том 3:4345, стр. 953 и Ибн Маджа, том 4:2840, стр. 187.
Секс с пленнички от племето Бани ал-Мусталик. Бухари, том 9:506, стр. 372; Абу Дауд, том 2:2167, стр. 582
„Абу Саид ал-Худри разказва, че докато седял с Пратеника на Аллах, той казал: „О, Пратенико на Аллах, ние получаваме жени-пленнички като наш дял от плячката и се интересуваме от цените им; какво е мнението ти за прекъснатия полов акт?“ [сексуална практика] Пророкът отговорил: „Наистина ли правите това? По-добре е за вас да не го правите. Няма душа, която Аллах да е предопределил да съществува, която да не се появи със сигурност.“ Бухари, том 3:432, стр. 237. Виж също Бухари, том 5, книга 59, № 459, стр. 317; том 7:136–137, стр. 102–103; том 8:600, стр. 391; Абу Дауд, том 2:2166, 2168, стр. 582
„След разпределянето на военната плячка мъжът може да има полово сношение с робинята след изтичането на един менструален цикъл, ако тя не е бременна. Ако е бременна, трябва да се изчака, докато роди детето. Това е становището на Малик, ал-Шафии и Абу Таур. Абу Ханифа счита, че ако съпругът и съпругата са пленени заедно, брачната им връзка продължава; те няма да бъдат разделени. Според мнозинството от учените те ще бъдат разделени. Ал-Аузаи твърди, че брачната им връзка ще продължи, докато те останат част от военната плячка. Ако някой мъж ги купи, той може да ги раздели, ако пожелае, и да съжителства с робинята след изтичането на един менструален цикъл. („Аун ал-Ма’буд“ II.213)“ Имайте предвид, че Мохамед се ожени за Сафия веднага след битката. Абу Дауд, том 2, бележка под линия 1479, стр. 577–578.
1 Коринтяни 6:9-10 гласи: „Не знаете ли, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте: нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито мекотелите, нито онези, които се злоупотребяват със себе си с мъже, нито крадците, нито алчните, нито пияниците, нито хулителите, нито изнудвачите ще наследят Божието царство.“ (KJV)
Мюсюлманският воин трябва да изчака, докато менструалният цикъл на жената приключи, преди да има сексуален контакт с нея. Абу Дауд, том 2:2153–2154, стр. 578
Разказано от Ибн Мухайриз: Видях Абу Саид и го попитах за прекъснатия полов акт. Абу Саид каза: „Отидохме с Пратеника на Аллах в Газвата на Бани ал-Мусталик и пленихме някои от арабите, а дългото раздяла от жените ни ни тежеше много и искахме да практикуваме прекъснатия полов акт. Попитахме Пратеника на Аллах (дали това е позволено). Той каза: „По-добре е за вас да не го правите. Няма душа, която Аллах е предопределил да съществува до Деня на възкресението, която да не се появи.“ Бухари, том 3:718, стр. 432
Обърнете внимание, че пленниците по никакъв начин не са били считани за „съпруги“. Те не са били нито съпруги, нито наложници, иначе не биха видели нужда да питат Мохамед за това.
В контраст с това Старият Завет учи, че ако един воин искаше пленница, той трябваше първо да се ожени за нея и едва след като изчака един месец, както е посочено в Второзаконие 21:10-14.
Фактът, че мюсюлманите могат да принуждават пленничките да правят секс, може да е изненада не само за някои западняци. Дори много мюсюлмани, които не са много запознати със собствените си хадиси, може да не знаят, че Мохамед и мюсюлманите исторически са правили това. Напълно разумно е да се очаква, че един мюсюлманин няма да повярва на това, освен ако няма изчерпателни доказателства, така че ето ги изчерпателните доказателства.
„…Излязохме с Пратеника на Аллах (мир на него) на поход към Би’л-Мусталик и взехме в плен няколко прекрасни арабски жени; и ние ги пожелахме, защото страдахме от отсъствието на нашите съпруги (но в същото време) искахме и откуп за тях. Затова решихме да имаме [секс] с тях, но като спазваме… Но си казахме: „Ние извършваме нещо, докато Пратеникът на Аллах е сред нас; защо да не го попитаме?“ Затова попитахме Пратеника на Аллах (мир на него), и той каза: „Няма значение, ако не го направите, защото всяка душа, която трябва да се роди до Деня на възкресението, ще се роди.“ Сахих Муслим, том 2:3571, стр. 732–733.
Обърнете внимание, че в този цитат тези жени по никакъв начин не са били считани за „съпруги“.
Бухари, том 7:22; том 3:след 436, том 3:432; том 5:459; том 8:600 също учат, че е морално приемливо да се принуждават робините да правят секс.
„Може ли човек да пътува с робиня, без да знае дали тя е бременна или не? Ал-Хасан не е видял нищо лошо в това господарят ѝ да я целува или да я гали.
Ибн 'Умар каза: „Ако робиня, която е готова за сексуални отношения, бъде подарена на някого, продадена или освободена, господарят ѝ не трябва да има сексуален контакт с нея, преди тя да има един менструален цикъл, за да се увери, че не е бременна, а при девиците такава необходимост няма.“
'Ата каза: „Няма нищо лошо в ласкането на бременната (1) робиня, без да се влиза в сексуален контакт с нея. Аллах каза: „Освен с жените си и с (пленничките), които притежават десните им ръце (защото в този случай те не подлежат на упрек).““ Бележката под линия (1) гласи: „Бременна от друг мъж, а не от настоящия си господар.“ Бухари, том 3, глава 113, след № 436, стр. 239–240. (Същият Ата като в предишния случай.)
„А 'Ата не обичаше да гледа онези робини, които се продаваха в Мека, освен ако не искаше да купи.“ Бухари, том 8:246, стр. 162.
Мохамед беше попитан за секса с робините. – Това е допустимо. „Сахих Муслим“, том 2: 3377, 3383–3388, стр. 734–735. В контраст с това, в Стария Завет мъж, който е имал сексуални отношения с робиня, а не със съпругата си, е бил убиван.
Сексът с пленнички е допустим. „Сахих Муслим“, том 2:3371–3376, стр. 733; „Ибн Маджа“, том 3:2517, стр. 506
Сексът с робини е допустим. Ибн-и-Маджа, том 1:89, стр. 52; том 3:1920, стр. 158; том 3:1927–1928, стр. 162. Виж също Ибн-и-Маджа, том 3:1851, стр. 117.
Ислямът дори има специална дума за това: „ум валад“ (или „ум валид“) е робиня, която ражда дете от своя господар. Ибн-и-Маджа, том 3, бележка под линия 1, стр. 257. Мария е била „ум валид“ на Мохамед според ал-Табари, том 13, стр. 58.
Детето на робиня и нейния господар се споменава в Ибн-и-Маджа, том 3:2004, стр. 207.
Въпреки това мюсюлманският собственик на роби не може да гледа голотата на робиня, ако тя е омъжена за друг. Абу Дауд, том 1:496 и бележка под линия 198, стр. 126.
Всички тези цитати са достъпни в мюсюлмански книги, които можете да си купите, така че тук няма никаква истинска тайна. Сега, ако сте били възпитани в мюсюлманско училище, може би вашите учители не са ви разказали за тази част от исляма. Може би, когато сте решили да приемете исляма, не са ви разказали цялата история и сте се присъединили към исляма под фалшиви предлози.
Ако човек чете Корана (както аз съм го прочел от корица до корица), може да пропусне много неща, ако не познава терминологията. Сега, след като разбираме какво означава „тези, които притежават дясната ви ръка“, нека видим какво ясно заявява Коранът.
„Забранени са също така вече омъжените жени, с изключение на онези, които притежавате с дясната си ръка…“ Сура 4:24.
„Тези, които притежават дясната ви ръка“ се споменават и в сура 16:71.
„…въздържайте се от сексуални отношения, освен с онези, с които сте свързани чрез брачния съюз, или с (пленниците), които притежават десните ви ръце – защото (в техния случай) те са свободни от упрек“, Сура 23:5-6
„И онези, които пазят целомъдрието си, освен с жените си и (пленниците), които притежават десните им ръце, – защото (тогава) те не подлежат на упрек“, Сура 70:29-30
Не е позволено да се жениш за повече от „тези“, освен за онези, които притежаваш с дясната си ръка. Сура 33:52. Виж също Сура 33:50. Така че повече от четири „партньорки“ е допустимо, стига останалите да са само онези, които притежаваш с дясната си ръка.
Всички цитати от Корана в това видео, освен ако не е посочено друго, са от превода на Юсуф 'Али, а изразът „(пленничките)“ не фигурира в арабския текст, а е част от неговия превод. Явно целта е да се омекоти въздействието на израза „тези, които притежавате с дясната си ръка“, но истината е, че той не се ограничава само до пленничките.
„Не се жени за многобожни жени, докато те не станат истински вярващи. Защото една жена, която е истинска вярваща, е по-добра от една жена, която е многобожница, дори и да намираш последната за изключително привлекателна. Освен това не позволявай на жените си да се омъжват за многобожни мъже, докато те не станат истински вярващи. Защото мъжът, който е истински вярващ, е по-добър от мъжа, който е многобожник, дори и да намирате последния за много привлекателен… Сура, том 2:221 (цитати от „Жените в исляма“, стр. 53)
„Когато Ибн Умар бил питан за брака с християнка или еврейка, той отговарял: „Наистина, Аллах е обявил многобожните жени за забранени за истинските вярващи, и не знам нищо по-лошо в многобожието от това една жена да каже: „Нашият Господ е Исус“, макар че той е бил просто един от Божиите слуги!““ Бухари, том 7:209, стр. 155–156. Цитирано също в „Жените в исляма“, стр. 53
И все пак Мохамед е имал поне две наложници, които не са били мюсюлманки. Християнката Мария и Райхана/Райхана/Райхана бинт Зайд/Заид. Освен това е имал и няколко робини настрана. Бухари, том 7:274, стр. 210; Абу Дауд, том 3:4458, стр. 1249. Салма, например, е била слугиня на Мохамед. Абу Дауд, том 3:3849, стр. 1084. Ал-Табари, том 12, стр. 202, също споменава, че Умар е щял да даде по 10 000 дирхама на всяка от вдовиците на Мохамед, но нищо на робините му. Съпругите обаче настояха, че и робините на Мохамед трябва да получат по 10 000 дирхама.
Вероятно обаче Мохамед никога не е имал сексуални отношения с жената на друг мъж. „Той [Мохамед] отговори: „Скривайте интимните си части, освен от съпругата си и от онези, които притежавате с дясната си ръка (робините).“ Абу Дауд, том 3:4006, стр. 1123
Жените на „дясната ръка“ на Мохамед
„…въздържайте се от сексуални отношения, освен с онези, с които сте свързани чрез брачния съюз, или (с пленниците), които притежават дясната ви ръка – защото (в техния случай) те са свободни от вина“, Сура 23:5-6. Вижте също Сура 4:24
„Той [Мохамед] отговори: „Скривайте интимните си части, освен от съпругата си и от онези, които притежавате с дясната си ръка (робините).“ Абу Дауд, том 3:4006, стр. 1123
Абу Дауд, том 3:4443–4445, стр. 1244 показва, че е допустимо да се прави секс с робиня, която мъжът притежава, но мъжът ще бъде бичуван, ако прави секс с робинята на съпругата си.
Както беше типично за заможните арабски мъже, Мохамед също е имал няколко робини. Виж Бухари, том 7:274, стр. 210.
Салма е била слугиня на Мохамед. Абу Дауд, том 3:3849, стр. 1084
Маймуна беше освободената робиня на Мохамед. Ибн-и-Маджа, том 3:2531, стр. 514; Абу Дауд, том 1:457, стр. 118
Мохамед за кратко е имал „много красива“ пленница, преди да я даде на Махмия ибн Джаз ал-Зубайди. ал-Табари, том 8, стр. 151
Една от робините, принадлежащи към дома на Мохамед, е извършила блудство с „някой друг“. Именно частта с „някой друг“ е била проблемът. Абу Дауд, том 3:4458, стр. 1249
Мохамед повика една чернокожа робиня да дойде и да скрие Абу Дарр зад завеса, докато той се къпеше. Абу Дауд, том 1:332, стр. 87
Бухари, том 7:132, стр. 101 казва да не биете жена си така, както биете роб, а след това да спите с нея. (Не се уточнява дали робите са мъже или жени, защото в друг случай (Ибн Маджа, том 3:1983, стр. 194) Мохамед критикува мюсюлманските мъже за това, че бият жените си по същия начин, по който бият робините си.)
„Как може някой от вас да бие жена си, както бие мъжкия камил, а след това да я прегърне (да спи с нея)?“ А Хишам каза: „Както бие робинята си.“ Бухари, том 8:68, стр. 42.
www.AnsweringIslam.org е много обширен уебсайт, който представя и обсъжда много аспекти на исляма.
Арбери, А.Дж. „Тълкуване на Корана“, издателство „Макмилън“, 1955 г.
Али, Маулави Шр. „Свещеният Коран: арабски текст и превод на английски“. Islam International Publications Limited. 1997 г. (Издание под егидата на мюсюлманите от Ахмадия)
Хасан, проф. Ахмад. „Сунан Абу Дауд: превод на английски език с обяснителни бележки“. Издателство „Ш. Мухамад Ашраф“, 1984 г. (три тома)
„Историята на ал-Табари“. Редакционна колегия: Ихсан Абас и др. Томове 1–11. SUNY Press.
Свещеният Коран: превод на значенията и коментар на английски език. Преведен от Абдулла Юсуф Али. Преработен и редактиран от Президентството за ислямски изследвания, ИФТА, Призив и Насоки. Комплекс за печат на Свещения Коран „Крал Фахд“. (без дата)
Хан, д-р Мухамад Мухсин (преводач). „Превод на смисъла на Сахих ал-Бухари: арабски-английски“. Ислямски университет, Ал-Медина ал-Мунавара, AL MAKTABAT AL SALAFIAT AL MADINATO AL MONAWART. Без дата, без авторски права.
Малик, Мухамад Фарук-и-Азам. Английски превод на смисъла на „Ал-Кур’ан“: Наставление за човечеството. Институт за ислямско знание. 1997 г.
„Сахих Муслим“ от имам Муслим. Преведен на английски от Абдул Хамид Сидики. Международно ислямско издателство. (без дата)
„Сунан Ибн-и-Маджа“ от имам Абу Абдуллах Мухаммад б. Язид ибн-и-Маджа ал-Казвини. Превод от Мухаммад Туфаил Ансари. Издателство „Кази“, 121-Зутгарнаин Чеймбърс, Ганпат Роуд, Лахор, Пакистан. Световни авторски права 1993 г., Издателство „Заки“, Лахор, Пакистан.
„Сунан Насаи“, превод от Мухамад Икбал Сидики. 1994 г., „Кази Пабликейшънс“.
„The NIV Study Bible: New International Version“ (Учебна Библия NIV: Нова международна версия), издателство „Zondervan Bible Publishers“. 1985 г.
За повече информация посетете www.MuslimHope.com