За да се разбере наистина произходът на исляма, човек трябва да познава обстановката в предислямска Арабия, личността на Мохамед и ранната история на исляма. Археологията, Коранът и хадисите разкриват много неща, за които мнозина може би не подозират.
Мека преди Мохамед
Чудили ли сте се някога как е изглеждала Мека преди раждането на Мохамед? Сигурно е било очарователно място, тъй като е било търговски център – място, където се смесват различни култури. Там са се събирали търговци от най-различни религии. Племето Курайш в Мека е почитало Хубал, Ал-Илах и трите дъщери на Ал-Илах. Черна скала, паднала от небето, е била високо почитана и поставена в ъгъла на Каабата. Кааба е била център на поклонението на 360 идола според „Бухари“, том 3, , книга 43, глава 33, № 658, стр. 396, и том 5, книга 59, глава 47, № 583, стр. 406. В „Енциклопедията на исляма“ (под редакцията на Елиаде), стр. 303 и следните, се казва, че преди исляма хората се молели пет пъти в посока Мека и поствали през част от деня в продължение на цял месец. Курайшите направиха пост на 10-ия ден от Михаррам/Мухаррам. Мохамед също нареди това, но по-късно то стана по избор (Бухари, том 5, книга 58, глава 25, № 172, стр. 109), както и Бухари, том 6, книга 60, глава 24, № 31, стр. 25.
Доислямските араби извършваха поклонения („Умра“) в Мека. В „Фикх ус-Сунна“, том 5, стр. 122, и в Бухари, том 2, книга 26, глава 33, № 635, стр. 371–372 се посочва, че те смятали неизвършването на „Умра“ за един от най-тежките грехове на земята. В Мека те покривали Каабата с платно (Фикх, том 5, стр. 131) и преди исляма са имали свещен месец, през който не се е воювало (Бухари, том 2, книга 23, глава 96, № 482, стр. 273).
В общ смисъл думата „Аллах“ вероятно е съкращение от арабското „Ал-илах“, което означава „богът“. Както арабските християни, така и езичниците са използвали думата „Илах“ за Бог. Дори днес арабските и индонезийските Библии използват думата „Аллах“ за Бог. В миналото подобната близкоизточна дума „ел“ е означавала „бог“ – истински или фалшив – на угаритски, ханаански и иврит. Преди Мохамед Кааба, в която се намираха 360 идола, се наричаше „Бейт-Аллах“ или „Домът на Аллах“. Отецът на Мохамед, който е починал преди той да се роди, се е казвал „Абдуллах“, което означава „роб на Аллах“. Освен това едно еврейско племе се е наричало „Абдуллах бин Салам“ (Бухари, том 5, книга 59, глава 13, № 362, стр. 241).
По-конкретно, сред идолите, почитани в Мека, един се наричаше просто „Аллах“. Този конкретен идол беше племенният бог на Курайш и имаше три конкретни дъщери. В сравнение с четири от петте стълба на исляма, меканците преди Мохамед постиха в същия ден, даваха милостиня на своите съплеменници, молеха се в посока Мека и извършваха поклонения („Умра“) в Мека. Имаше и много разлики, но някои се учудват на приемствеността на тези непроменени практики, които са общи с езическото поклонение на Курайш.
Както ще покаже следващият раздел, точно както конкретният гръцки идол Зевс вероятно произлиза от общото наименование за Бог (теос), нещо подобно се е случило и с предислямските араби.
Поклонниците на Аллах
Много първобитни народи почитаха бог на слънцето и богиня на луната. Западните араби се отличаваха с това, че почитаха бог на луната и неговата съпруга, богинята на слънцето. Съществуват предислямски статуи на неговия символ: полумесецът. Той прилича точно на полумесеца на шиитските мюсюлмани, с изключение на това, че шиитите са добавили малка звезда. Според „Енциклопедията на исляма“ (стр. 303) йеменците/сабеите са имали бог на луната. Възможно е курайшите да са получили този идол от тях.
Аллах имал три дъщери на име Лат, Уза и Манат. В един момент „пророкът на Аллах“ направи компромис и каза в Корана (сура 53:19), че „трябва да се надяваме на тяхното застъпничество“. С други думи, той каза, че трябва да се надяваме на помощта на тези три идола.
Последователите на Мохамед сигурно са били изумени, че той е казал това. По-късно Мохамед промени мнението си и заяви, че Сатаната го е подвел. Тъй като е била допусната грешка, тези стихове бяха „отменени“ или премахнати. Те често се наричат „сатанинските стихове“. Интересно е да се прочете как Аллах може да има така наречените „отменени стихове“ в сури 13:39; 16:101; том 2:106. Сура 41:37 споменава с неодобрение поклонниците на слънцето и луната.
Накратко, Мека по времето на Мохамед е била много космополитен град. Сабеите и племето на Мохамед, Курайш, са почитали лунен идол, наречен Ал-илах или Аллах, и трите му дъщери. Коранът казва да не се почитат идоли, но мюсюлманските учени признават, че Мохамед първоначално е включил стихове, в които се казва, че трябва да се надяваме на застъпничеството на дъщерите на Аллах.
Мохамед – съпругът
Сура 4:3 гласи, че мъжете могат да имат най-много четири съпруги, макар че Сура 33:50 прави изключение за Мохамед. Според мюсюлманския учен Али Дашти, по-долу са изброени съпругите и наложниците на Мохамед.
1. Хадиджа б. Хувайлид (починала първа) 13. Асма от Саба
2. Сауда бинт Зам’а 14. Зайнаб от Хозайма
3. Айша/А’иша/Аеша (на 8–9 години) 15. Хабла
4. Ум/Ум Салама/Салаим 16. Асма от Номан
5. Хафса —робини / наложници —
6. Зайнаб/Зайнаб бинт Джахш 17. Мария християнката
7. Джовайрия / Джувайрия (пленница) 18. Райхана
8. Ум Хабиба —неясна връзка
9. Сафия/Сафия, дъщеря на Хуяй (пленница) 19. Ум Шарик
10. Маймуна/Маймуна от Харет 20. Маймуна
11. Фатима/Фатема (за кратко) 21. Зайнаб/Зайнаб III
12. Хенд/Хинд (вдовица) 22. Хаула
Мохамед се ожени за Сафия, след като изби съпруга ѝ и мъжете от племето Бану Курайза (Бухари, том 2, книга 14, глава 5, № 68, стр. 35; Бухари, том 4, книга 52, глава 74, № 143, стр. 92; и Бухари, том 4, книга 52, глава 168, след № 280, стр. 175–176).
В Саудитска Арабия възникна скандал, защото чуждестранни жени, отишли там като домакини, бяха принудително използвани като сексуални робини. Не може обаче да се обвиняват саудитските мъже, които правят това, в лицемерие. Според тяхното религиозно предание е морално приемливо да се принуждават женските робини да правят секс. Вж. Бухари, том 3, книга 34, глава 111, № 432, стр. 237; том 3, книга 34, глава 113, след № 436, стр. 239–240; том 5, книга 59, глава 31, № 459, стр. 317; том 8, книга 76, глава 3, № 600, стр. 391; „Сахих Муслим“, том 2, книга 8, глава 560, № 3571, стр. 732–733.
Лондонското списание „Икономист“ (6 Jan 1990 ) съобщи, че мюсюлманите в Судан превръщат в роби жените и децата от племето динка. Специалното издание на „Нюзуик“ за робството „May 4, 1992 “ също съобщи, че мюсюлманите все още превръщат в роби чернокожи, както и вестникът „Остин Американ Стейтсман“ на2/2/1996 . Статията „Позорното завръщане на робството в Африка“ в „Рийдърс Дайджест“, март 1996 г., стр. 77–81, е разтърсващ разказ за потисничеството.
Мохамед Проспериращият
Мохамед и неговите мъже нападаха кервани. В „Бухари“, том 3, книга 37, глава 8, № 495, стр. 280 се казва: „Когато Аллах направи пророка богат чрез завоевания...“ 1/5 от цялата военна плячка се внасяше в хазната, а в „Сахих Муслим“, том 2, книга 5, глава 401, № 2348, стр. 519 се казва, че семейството на Мохамед е получавало дял от нея. Първото ограбване на мюсюлманите е известно като набегът при Нахла. По време на традиционния месец на примирие неговите последователи устроили засада на каравана, убивайки един човек, поробиха останалите и отнесоха плячката. Самият Мохамед е ръководил втория набег при Бадр. Мохамед е увеличил богатството си, като е нападнал еврейското селище Хайбар. Той и верните му мъже са взели плячка и жени (Мохамед ли е имал нужда от още една съпруга?) от 700–1 000 еврейски мъже от племето Бану Курайза, които са обезглавили, след като те се предадоха.
Мохамед грешникът
Докато Библията казва, че Исус е бил безгрешен, ето какво казват Коранът и хадисите на Бухари за Мохамед. В сура 40:55 и 48:1–2 Аллах казва на Мохамед да поиска прошка за греха си (или слабостта си). Хората обаче не се нуждаят от прошка за физически слабости, а за морални. В „Сахих Муслим“, том 1, книга 4, глава 268, № 1695, стр. 373 се казва, че Мохамед се е молил: „Нанесох вреда на себе си и направих изповед за греха си. Прости всичките ми грехове…“ Бухари, том 1, книга 2, глава 13, № 19, стр. 23; том 1, 12, 57, № 781, стр. 434; том 6, 60.3, № 3, стр. 4; том 8, 75.3, № 319, стр. 213, и том 8, 75.62 преди № 407, стр. 271, също споменават греховете на Мохамед. Конкретните неща, споменати в „Бухари“, том 1.4.70, № 234, стр. 147–148; „Бухари“, том 8.82.1, № 794, 795, стр. 520, са ампутацията на ръцете и краката на хората, изгарянето на очите им и причиняването на жажда, докато умират след отрязването на крайниците им. Вижте „Бухари“, том 8, 82.3, № 796, глава 4, стр. 797; „Бухари“, том 6, глава 150, преди № 198, стр. 158–159, както и „Фикх ус-Сунна“, том 1, стр. 133.
Вероятно бихте се съгласили, че това са тежки грехове. Тъй като Мохамед е извършил това, той се е нуждаел от прошка повече от всичко. Интересен въпрос е: „Кой точно плаща цената за вашия грях?“ Исус каза, че Той е платил откупа за нашите грехове. Ислямът не учи, че някой е платил цената. Как се изплаща вашият грях, или Аллах просто си затваря очите за някои грехове, а за други – не?
Някои може да мислят, че злото няма значение, стига човек да се нарича мюсюлманин. Мюсюлманите през този век убиват християни и избиват цели села в Судан, Нигерия и Индонезия. Когато така наречените християни убиваха мюсюлмани, хората можеха да посочат, че те действат против характера на Христос. Когато мюсюлмани убиват християни, които почитат Истинския Бог, никога не съм чувал някой да каже, че те действат против характера на Мохамед.
Извинете ме, че съм толкова прям, но мюсюлманите трябва да спрат да убиват поклонниците на Бога. Когато мюсюлманите оправдават това убийство с това, че и техният пророк е правил същото, тогава хората започват да се чудят за своя пророк, за своя Аллах, който отменя собственото си слово, и за произхода на исляма.
Помислете за безгрешния Пророк
За разлика от Мохамед, има Един, който
твърдеше, че е Божият пророк,
изпълни стотици пророчества и предсказания,
никога не е прощавал, защото нямаше грях, който да прощава
никога не е убивал, нито е заплашвал живота на пътник,
с високи морални стандарти (никога не е допускал насилствен секс),
обещал да понесе наказанието за вашите грехове,
пострада и умря за вас, и
няма гроб, защото възкръсна от мъртвите.
Този човек е Исус Христос. Християните не казват за Исус: „Божият мир да бъде с Него“ – Исус е Принцът на мира; Божият мир вече е с Него. По-скоро моята надежда е, че ще откриете как да имате Христовия мир и любов, които да живеят във вашето сърце.
Вижте www.MuslimHope.com за още статии.
Бог да ви благослови.