< Хадисите на Абу Дауд

Хадисите са сборници от изреченията и действията на Мохамед, както и на неговите първи последователи. Сборникът на Абу Дауд е един от шестте авторитетни сборници с хадиси в сунитския ислям. (Някои мюсюлмани признават и седми – „Мувата Малик“, но повечето признават само шестте.) Хадисите, заедно с Корана, съставляват основата на мюсюлманския шариат. Ето някои интересни неща, които се казват в хадисите на Абу Дауд.

Всяко ново нещо е нововъведение, а всяко нововъведение е заблуда. Абу Дауд, том 3, № 4590, стр. 1294

Няма нововъведение, след като Сунната е установена. Абу Дауд, том 3, № 4595, стр. 1296

В бъдеще се пазете от хора, които се придържат само към Корана и отхвърлят Сунната. Абу Дауд, том 3, № 4587–4589, стр. 1293–1294

Както е необходимо да се подчиняваме на Корана, така е необходимо да следваме съдържанието на хадисите и Сунната. Абу Дауд, том 2, бележка под линия 887 на преводача, стр. 405

Какво прави един сунитски мюсюлманин сунит?

Първите трима халифи бяха Абу Бакр, Умар и Усман. Усман стандартизира Корана, като разпореди изгарянето на всички по-ранни екземпляри, и Усман беше обвинен, че е поставил на власт свои роднини и приближени. Когато някои мюсюлмани убиха Усман, защото смятаха, че той не е подходящ за халиф, Али пое тази роля. След това последваха четири ключови граждански войни:

Али срещу армията на Айша в Битката при Камилата

Али срещу хариджитите (Хварадж)

Али срещу Муавия за поста на халиф в битката при Сифин

Муавия и по-късните халифи срещу хариджитите

След това Муавия искаше халифатът да бъде наследствен и неговият корумпиран син Язид стана следващият халиф. Но ако халифатът наистина трябваше да бъде наследствен… Язид нареди да бъде убит Хусейн – синът на Али и внукът на Мохамед.

Хариджитите, предимно в Ирак, убиха Али и се опитаха да убият Муавия. Те не бяха особено сплотена група, а по-скоро приличаха на анархистки терористи и партизани. Отне много време да се отърват от тях и това стана едва чрез екзекутиране на онези, които подкрепяха хариджитите и не бяха информирали властите за тях.

Фракцията, която беше лоялна към Али и неговите потомци, се наричаше „поддръжници“, откъдето произлиза думата „шиити“. Те се намираха предимно в Ирак, Персия и части от Египет, макар че около 400 години по-късно те се превърнаха в доминиращата мюсюлманска група. Всички шиити (с изключение на зиядитите) вярват, че останалите мюсюлмани са сгрешили, като са отказали халифата на Али, зет на Мохамед. Под върховната власт на наследниците на Хусейн те развиха много предания, донякъде подобни на тези в католическата църква.

Суннитите вярват, че Абу Бакр, Умар, Усман, (обикновено) Али и (обикновено) Муавия са били законни халифи, макар че като цяло са съгласни, че Язид е бил лош. Те са се намирали предимно в Сирия и части от Египет. Някои от сунитските халифи са станали много корумпирани, като един дори се е удавил в басейн с вино. Въстания променяха династиите на халифатите и многократно халифът, върховният сунитски лидер, е бил обект на лоша репутация. Малко повече от 200 години след смъртта на Мохамед сунитските учени са записали шест сборника с авторитетни хадиси, или предания за това, което Мохамед е казал и направил. Те не се ползват със същия авторитет като Корана, и сунитите свободно признават, че в тях може да са се промъкнали някои грешки. Но те са основата на мюсюлманското право, наречено шариат. Те могат да бъдат сравнени с православното християнство, което разполага с обширен корпус от предания, които са много авторитетни за тях. Шиитите също приемат голяма част от съдържанието на хадисите, макар че очевидно не биха приели някои от хадисите, които изглеждат да имат антишиитска насоченост.

Каква е основната разлика?

И така, каква е разликата между сунит и шиит или мюсюлманин от сектата „гулат“? Има три отговора

1) На пръв поглед те имат различни вярвания и обичаи: почитането на Али, практикуването на „временен брак“ (му’та), посещаването на гробовете на мюсюлмански светци, самобичуването, празнуването на Ашура – това са някои шиитски обичаи, които сунитите не спазват. Малцина сунити изобщо не считат шиитите за истински мюсюлмани, макар че повечето ги признават, и на шиитите е позволено да отиват в Мека, въпреки че в миналото са били длъжни да плащат допълнителен данък.

2) Зад тези въпроси обаче се крие истинският проблем за авторитета. Извън Корана религиозният закон, включително това кой живее и кой умира, основава ли се на това, което казват шиитските имами, съгласно техните предания, или се основава на сунитските предания, които са формирали шариатското право? Или пък авторитетът извън Корана произтича от писанията на някой друг, който може би сам е съставил книга?

3) Източникът на разкола между сунити и шиити се основаваше на

кога един халиф трябва да бъде свален от власт и убит,

как да се прецени кой от съперничещите си халифи трябва да бъде последван. Но през вековете халифатът стана толкова корумпиран и слаб, че турците накрая го премахнаха. Така че основната разлика между сунитите и другите мюсюлмани днес е

а) сунитите приемат хадисите като най-висшия авторитет в исляма след Корана,

б) сунитите не приемат никакви по-късни книги, пророци, махди или други „наследници“ на Мохамед.

Мястото на Абу Дауд

От шестте сборника с хадиси третият по важност е този на Абу Дауд/Да’уд/Дау’уд/Давуд ал Сиджистани (том 1, стр. v). Той е живял от 817 до 888/889 г. сл. Хр. (или е починал през 275 г. по хиджра). Той завърши своята колекция през 864/865 г. сл. Хр. (241 г. по хиджра). Абу Дауд събра 4 800 хадиса от твърдените 500 000. Той се ръководеше от принципа, че „предавателите се считат за надеждни, стига да няма официално доказателство, което да ги дискредитира“. В останалата част от тази статия ще бъдат показани някои от интересните моменти в тази колекция.

Абу Дауд е бил от Сиджистан, в Персия. Той е проповядвал, че Али е бил добър халиф (Абу Дауд, т. 3, № 4614, стр. 1300). Отецът на Абу Дауд е бил в Сифин на страната на Али (т. 1, стр. iii).

Учените не са единодушни дали той е бил ханбалит или шафиит. (том 1, стр. iv). Когато завърши своята колекция през 241 г. след Хиджра, той я представи на Ахмад Ханбал (том 1, стр. iv, v). След това той живя още 24 години и почина през 265 г. след Хиджра, 4800 г. Съхранени са седем екземпляра, четири от които са добре известни (том 1, стр. vii)

Картини в домовете

Ангелите не влизат в къща, в която има картина, куче или човек, който е сексуално осквернен. (Под „сексуално осквернен“ тук не се има предвид аморален; по-скоро става дума за човек, който все още не се е изкъпал след полов акт.) Абу Дауд, том 1, книга 1, № 227, стр. 55–56

Мохамед отишъл в къщата на Фатима, но се върнал назад, когато видял завеса с фигури. Абу Дауд, том 3, книга 21, № 3746, стр. 1060

Децата могат да си играят с кукли; те не попадат в категорията на забранените изображения на живи същества. Абу Дауд, том 3, № 4913–1914, бележка под линия 4288, стр. 1373.

Спрямо немюсюлманите

„…трябва да знаете, че Раят е под сянката на мечовете.“ Абу Дауд, том 2, № 2625, стр. 727

Мохамед е повел внезапна атака срещу племето Бану ал-Мусталик, докато те са били невнимателни и добитъкът им е пиел вода.“ Абу Дауд, том 2, № 227, стр. 727–728

Подигравката с онези, които са говорили срещу Мохамед, е допустима. Абу Дауд, том 3, № 4997, стр. 1394–1395

Един мюсюлманин се втурна напред и предупреди едно село, че ще бъдат защитени, ако приемат исляма. Те го направиха. Останалите мюсюлмани се оплакаха, че първият мюсюлманин ги е лишил от плячката. Абу Дауд, том 3, № 5062, стр. 1409–1410.

Имало е умишлени различия между законите, които Бог е дал на евреите и християните, и тези, които Бог е дал на мюсюлманите. Абу Дауд, том 2, № 2336, стр. 643; том 2, № 2346 и бележка под линия 1678, стр. 646

„Воювайте срещу хората, докато не кажат, че няма друг Бог освен Аллах“ – това отмени по-ранно предание. Абу Дауд, том 2, № 3188, стр. 908

На всеки, който убие неверник, е гарантиран Раят. Абу Дауд, том 2, № 2489, стр. 690. Виж също Абу Дауд, том 2, бележка под линия 1843, стр. 691

Воюването срещу евреи и християни носи по-голяма награда, отколкото воюването срещу други. Абу Дауд, том 2, № 2482, бележка под линия 1831, стр. 688

Мохамед е изгонил всеки евреин, живеещ в Медина. Абу Дауд, том 2, № 2999, стр. 802. Той е заповядал да се изгонят многобожниците. Абу Дауд, том 2, № 3023, 3024, 3026, стр. 860

Принуждавайте евреите и християните да вървят по най-тясната част на пътя. Абу Дауд, том 3, № 5186, стр. 1436

Мохамед е принесъл в жертва камила, за да разгневи неверниците. Абу Дауд, том 2, бележка под линия 1046, стр. 459

Мюсюлманите нарушиха договор с християните, защото те уж практикували лихварство. Абу Дауд, том 2, № 3055, стр. 865

Човек може да убие мюсюлманин само по три причини, едната от които е отстъпничеството. Абу Дауд, том 3, № 4487, стр. 1260

Не може да се убие мюсюлманин за това, че е убил неверник. Ако някой получи закрила от мюсюлманин, той се ползва със закрилата на всички мюсюлмани. Абу Дауд, том 3, № 4515, стр. 1270–1271

Евреите и гроба

Един евреин, който забранил на другите евреи да се режат там, където пада урина, беше наказан в гроба. Абу Дауд, том 1, книга 1, № 22, стр. 6

Кръвната откупна сума за дхими преди беше половината от тази за мюсюлманин. Халиф Умар обаче увеличи кръвната откупна сума за мюсюлманите с 50%, но остави сумата за дхимите непроменена. Абу Дауд, том 3, № 4527, стр. 1274


Гробове

Не стъпвайте с обувки върху гроба на мюсюлманин. Абу Дауд, том 2, № 3224–3225, бележки под линия 2696–2697, стр. 917–918

В Бану ал-Наджар мюсюлманите завзеха земята и разкопаха гробовете на неверниците в търсене на съкровище. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 454, стр. 118

Предполагаемо чудо на Мохамед, при което той посочил коя гробница да бъде разкопана, за да се намери съкровище. Освен това за мюсюлманите е допустимо да разкопават гробовете на немюсюлмани, ако от това ще извлекат някаква полза. Абу Дауд, том 2, № 3082 и бележка под линия 2556, стр. 878

Аллах е забранил на земята да поглъща телата на Своите пророци. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 1042, стр. 269 и том 1, № 1526, стр. 397

Телата на пророците са живи в гробовете си и могат да чуват. Абу Дауд, том 1, бележка под линия 514, стр. 269

Наука и суеверие

Нанесете очни капки или използвайте камъчета нечетен брой пъти. Абу Дауд, том 1, книга 1, № 35, стр. 8

Хигиена: Когато хората попитаха дали е допустимо да се пие вода от кладенец, в който има менструални дрехи, мъртви кучета и вонящи неща, Мохамед отговори, че водата е чиста и нищо не я осквернява. Абу Дауд, том 1, глава 35, № 66–67, стр. 16–17

Племето Мугаррихум има в себе си част от джински произход. Абу Дауд, том 3, № 5088, бележка под линия 4436, стр. 1415–1416

Мохамед проявяваше страх, когато виждаше дъжд или вятър. Абу Дауд, том 3, № 5079–5080, стр. 1414

Едното крило на мухата е болест, а другото – лек. Абу Дауд, том 3, книга 21, № 3835, стр. 1080

Вендузите са най-доброто лекарство. Абу Дауд, том 3, № 3848, 2850, 2851, стр. 1084

Мохамед е казал, че ако някой си направи купи на 17-и, 19-и или 21-и ден от месеца, това ще бъде лек за всяка болест. Абу Дауд, том 3, № 3852, стр. 1084

Мохамед е казал на хората с болки в краката да си боядисат краката с къна. Абу Дауд, том 3, № 3849, стр. 1084

След като ядете, трябва или да оближете ръката си, или да я дадете на някого да я оближе. Абу Дауд, том 3, книга 21, № 3838, стр. 1081

Повторение

Човек, който изрече определени думи, няма да претърпи внезапно нещастие нито през деня, нито през нощта. Абу Дауд, том 3, № 5069, стр. 1411

Безсмисленото повтаряне на молитвата не е валидно, освен ако не се рецитира „Фатиха ал-Китаб“ [Сура 1]. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 818–821 и бележки под линия 371–373, стр. 208–209; том 1, книга 2, № 822, стр. 210

Фатима се оплака на Мохамед, че трябва да използва мелничния камък, и поиска роб (военен пленник). Мохамед не ѝ даде такъв, но каза, че ѝ е дал нещо по-добро. Той ѝ каза да каже „Слава на Аллах“ 33 пъти, „Хвала на Аллах“ 34 пъти и „Аллах е най-великият“ 34 пъти. Абу Дауд, том 3, № 5044–5045, стр. 1405

Изкупление и награди

„Ако някой се изкъпе в петък, облече най-хубавите си дрехи, нанесе малко парфюм, ако има такъв, след това отиде на колективната молитва (в джамията) и внимава да не стъпва върху хората, след това се моли така, както Аллах му е предписал, и мълчи от момента, в който имамът излезе, до края на молитвата, това ще изкупи греховете му от изминалата седмица.“ Абу Дауд, том 1, книга 1, № 343, стр. 91.

Мъжете казват на съпругите си кога да се изкъпят: „Ако някой накара (съпругата си) да се изкъпе и сам се изкъпе в петък, отиде рано (за петъчната молитва), присъства на проповедта от самото начало, вървейки пеша, а не яздейки, заеме мястото си близо до имама, слуша внимателно и не се отдава на празни приказки, той ще получи наградата за една година пост и нощни молитви за всяка стъпка, която направи.“ Абу Дауд, том 1, книга 1, № 345, стр. 91. Наградата е за съпруга: изрично не се споменава никаква награда за съпругата.

Мохамед помолил да му бъдат отнети греховете и да бъде измит с вода, сняг и градушка. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 780, стр. 200.

Мохамед се молеше за прошка. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 849, стр. 217; том 1, книга 2, № 876–878, стр. 224–225. Виж също Абу Дауд, том 2, № 2382, стр. 655

На Мохамед бяха простени миналите и бъдещите му грехове. Абу Дауд, том 3, № 4945, стр. 1380

Има един час в петък, когато Аллах ще изпълни всичко, за което бъде помолен. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 1043–1044, стр. 270

Ако човек извърши ритуално измиване, молитва и запази мълчание в петък, всички грехове му се прощават за една седмица. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 1045, стр. 270

„Покаяние от 1 динар или половин динар за пропусната петъчна молитва.“ Абу Дауд, том 1, книга 2, № 1048–1049, стр. 271–272

Ако думите на някого съвпадат с това, което казват ангелите, тогава всички минали грехове се прощават. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 847, стр. 217

„Ум Салама каза, че е чула Пратеника на Аллах (мир на него) да казва: Ако някой облече ихрам за хадж или умра от джамията Ал-Акса до Свещената джамия, предишните и последващите му грехове ще бъдат простени, или ще му бъде гарантиран Раят. Разказвачът Абдуллах се съмняваше кои от тези думи е казал...“ Абу Дауд, том 2, № 1737, стр. 457

Десет неща могат да накарат Аллах да ти прости греховете. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 1292, 1295, стр. 340–341

Ако човек се моли през нощта или прави пост по време на Рамадан, тогава всичките му грехове ще му бъдат простени. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 1366, 1367, стр. 358–359

Кажете нещо 33 пъти, след което го повторете три пъти, и всички грехове ще ви бъдат простени. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 1499, стр. 392–393.

Когато един искрен мюсюлманин се разболее, това е изкупление за греховете му. Абу Дауд, том 2, № 3083, 3086, 3087, стр. 879–881

Ако 40 или повече праведни мюсюлмански мъже се молят на погребението на мюсюлманин, той ще бъде простен. Абу Дауд, том 2, № 3164, бележка под линия 2638, стр. 900

Пиене на вино

Пиенето на вино е забранено. Абу Дауд, том 3, № 3661–3672, стр. 1041–1043

Ако човек умре в пияно състояние, той няма да пие в следващия живот. Абу Дауд, том 3, № 3671, стр. 1043

Ако нещо е опияняващо, дори и малко количество от него е забранено. Абу Дауд, том 3, № 3673, стр. 1043–1044; том 3, № 3679, стр. 1045

Ако мюсюлманин не се откаже от виното, воювайте с него. Абу Дауд, том 3, № 3675, стр. 1044

Забранява се купуването и продаването на вино. Абу Дауд, том 3, № 3666, стр. 1042

Мохамед е забранил продажбата или употребата на вино, мъртво месо и свинско. Абу Дауд, том 2, № 3478–3484, стр. 991–992

Лъжата

„Хунаид бин Абд ал-Рахман цитира думите на майка си: „Пророкът (мир на него) каза: „Този, който е измислил нещо, за да уреди нещата между двама души, не е излъгал.“ Версията на Ахмад бин Мухаммад и Мусада гласи: „Лъжецът не е този, който урежда нещата между хората, като казва доброто и умножава доброто.“ Абу Дауд, том 3, № 4902, стр. 1370–1371

„Ум Култум, дъщеря на Укба, каза: Не съм чувала Пратеникът на Аллах (мир на него) да разрешава хората да казват лъжи, освен в три случая. Пратеникът на Аллах (мир на него) казваше: „Не считам за лъжец човек, който урежда нещата между хората, като казва дума, с която има за цел само да уреди нещата, нито човек, който казва нещо по време на война, нито човек, който казва нещо на жена си, а съпругата казва нещо на съпруга си.“ Абу Дауд, том 3, № 4903, стр. 1371.

Ако някой умишлено приписва лъжа на Мохамед, мястото му е в Ада. Абу Дауд, том 3, глава 1372, книга 19, № 3643, стр. 1036.

Към края на живота си Мохамед можеше да пише

Мохамед беше наричан неграмотен. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 976, 977, стр. 250. И все пак…

По-късно Мохамед написа завещание за мюсюлманин на име ал-Харит ал-Тамами. Абу Дауд, том 3, № 5062, стр. 1410, или същия, или друг документ за Билах бин Харит ал-Музани. Абу Дауд, том 2, № 3056, стр. 870

Абу Дауд, том 2, № 2993, стр. 849 споменава документ, написан от Мохамед, както и Абу Дауд, том 2, № 3021, стр. 859–861

Усман и Коранът

„Язид ал-Фариси каза: Чух Ибн Аббас да казва: Попитах Усман бин Аффан: Какво те подтикна да включиш (сурата) ал-Бараа, която принадлежи към ми’ин (сури) (съдържащи сто аята), и (сурата) ал-Анфал, която принадлежи към митани (сурите) в категорията ал-Саб’у ал-тивал (първите дълги сури или глави от Корана), а между тях не си написал „В името на Аллах, Милостивия, Милосърдния“? Усман отговори: Когато аятите от Корана бяха низпослани на Пророка (мир на него), той викаше някого да ги запише за него и му казваше: „Постави този аят в сурата, в която се споменава това и това“; и когато бяха низпослани един или два аята, той казваше същото. … Затова аз ги включих в категорията на ал-саб’у ал-тивал (седемте дълги сури) и не написах „В името на Аллах, Милостивия, Милосърдния“ между тях.“ Абу Дауд, том 1, книга 2, глава 276, № 785, стр. 201–202

Разлики в Корана

Сура „1:46 “ Абу Дауд, том 3, бележка под линия 3383, стр. 1116

Сура 18:76 Абу Дауд, том 3, бележка под линия 3384, стр. 1116

Сура 18:86 Абу Дауд, том 3, бележка под линия 3385, стр. 1116

Сура 24:35 Абу Дауд, том 3, бележка под линия 3387, стр. 1116

Сура 34:23 поради гласните и една съгласна. Абу Дауд, том 3, бележка под линия 3392, стр. 1117

Сура 39:59. Тук се цитира с женско местоимение за „душа“, докато в добре известните четения се използва мъжко местоимение. Абу Дауд, том 3, № 3979, бележка под линия 3393, стр. 1117

Сура 65:1 от Ибн 'Абас, Абу Дауд, том 2, № 2192, бележка под линия 1520, стр. 591–592

Сура 89:86 Абу Дауд, том 3, бележка под линия 3399, стр. 1118

Сура 89:25-26 Абу Дауд, том 3, бележка под линия 3408, стр. 1119

Сура12:23 , поради гласните. Хайта (хората от Куфа и Басра) или Хита (хората от Медина и Сирия). Абу Дауд, том 3, бележка под линия 3411, стр. 1120

Сура 18:86 поради гласните. Хамия с дълго „а“ за топла вода или хами’а, което означава мускусна [мътна?] вода. Абу Дауд, том 3, бележка под линия 3408, стр. 1120

Сура „2:58 “ Абу Дауд, том 3, бележка под линия 3413, стр. 1121

Разлика в сура 24:1 (липсващо или излишно „р“ – „faradnaha“ (и което сме предписали) срещу преобладаващата версия „farradnaha“ (което сме описали подробно)) – Абу Дауд, том 3, бележка под линия 3414, стр. 1121

Последната част от сура 73 е била 12 месеца след първата част. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 1337–1339, стр. 352–353

Отмяна на части от Корана

Сура 73:2–3 е отменена от Сура 73:20. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 1299, стр. 343

Сура 2:184 е отменена. Абу Дауд, том 2, № 2308. Виж също там, бележка под линия 1636, стр. 632.

Сура „9:44 “ е отменена от Сура 24:62. Абу Дауд, том 2, № 2765, стр. 776

Възрастта на Айша при сключването на брака

„Аиша каза: Пратеникът на Аллах (мир на него) се ожени за мен, когато бях на седем години. Разказвачът Сулайман каза: Или на шест години. Той имаше интимни отношения с мен, когато бях на девет години.“ Абу Дауд, том 2, № 2116, стр. 569

Аиша си играеше с кукли и с други момичета. Когато Мохамед влизаше, другите момичета излизаха, а когато Мохамед излизаше, те се връщаха. Абу Дауд, том 3, № 4913, стр. 1373

Аиша каза: „Играех си с кукли. Понякога Пратеникът на Аллах (мир на него) влизаше при мен, когато момичетата бяха с мен. Когато той влезеше, те излизаха, а когато той излизаше, те се връщаха.“ „Сунан Абу Дауд“, том 3, № 4913, стр. 1373. Обърнете внимание, че тук НЕ се казва, че Мохамед е имал сексуален контакт с Айша, докато нейните приятелки са гледали. По-скоро се казва, че приятелките ѝ са си играли с нея, излизали са, когато Мохамед е минавал, и са могли да се върнат, след като той е тръгнал.

„Аиша каза: Пратеникът на Аллах (мир на него) се ожени за мен, когато бях на седем или шест години. Когато пристигнахме в Медина, дойдоха някои жени. Според версията на Бишр: Ум Руман дойде при мен, докато се люлеех. Те ме взеха, подготвиха ме и ме украсиха. След това ме заведоха при Пратеника на Аллах (мир на него) и той започна да съжителства с мен, когато бях на девет години. Тя ме спря на вратата и аз избухнах в смях.“ Абу Дауд, том 3, № 4915, стр. 1374

„Абу Дауд каза: Тоест: Получих менструация и ме заведоха в една къща, в която имаше няколко жени от Ансари (Помощниците). Те казаха: „С късмет и благословия.“ Преданието на една от тях е включено в това на другата.“

„Посоченото по-горе предание е предадено и от Абу Усама по подобен начин чрез различна верига от предаватели. В тази версия се казва: „С късмет.“ Тя (Ум Руман) ме повери на тях. Те ми измиха главата и ме преоблякоха. Никой не дойде при мен изненадващо, освен Пратеникът на Аллах (мир на него) сутринта. Така че те ме повериха на него.“ Абу Дауд, том 3, № 5916 (печатна грешка, всъщност 4916), стр. 1374

„Аиша каза: Когато пристигнахме в Медина, жените дойдоха при мен, докато си играех на люлката, и косата ми стигаше до ушите ми. Те ме доведоха, подготвиха ме и ме украсиха. След това ме заведоха при Пратеника на Аллах (мир на него) и той започна да съжителства с мен, когато бях на девет години. Абу Дауд, том 3, № 4917, стр. 1374

„Посоченото по-горе предание е предадено и от Хишам бин Урва чрез различна верига от предаватели. Тази версия добавя: Аз се люлеех и бях с приятелките си. Те ме заведоха в една къща; там имаше някои жени от Ансар (Помощниците). Те казаха: „С късмет и благословия.“ Абу Дауд, том 3, № 4918, стр. 1374

(4919) 'Аиша каза: Пристигнахме в Медина и отседнахме при Бану ал-Харит бин ал-Хазрадж. Тя каза: Кълна се в Аллах, люлеех се между две финикови палми. Тогава дойде майка ми и ме накара да сляза; а косата ми стигаше до ушите. След това предавателят спомена останалата част от Преданието.“ „Сунан Абу Дауд“, том 3, № 4915–4919, стр. 1374.

Играта на табла не е позволена. Абу Дауд, том 3, № 4920, стр. 1375

Ако човек се измие повече или по-малко, отколкото трябва, тогава той е постъпил погрешно и е съгрешил. Абу Дауд, том 1, книга 1, № 135, стр. 33

Женското обрязване се споменава като нещо правилно. Абу Дауд, том 1, книга 1, № 217, стр. 53

Молитва

Аллах не приема молитвата на никого, докато той е в нечисто състояние. Абу Дауд, том 1, книга 1, № 60, стр. 14

Извърши умиване и се концентрирай върху молитвата и „Раят непременно ще бъде негова съдба“ Абу Дауд, том 1, книга 1, № 169, стр. 41

Обсъждане на случая, когато човек изпусне газове по време на ритуалното измиване. Трябва ли да се повтори, ако просто го усети, или помирише, или чуе звука? Абу Дауд, том 1, книга 1, № 177, стр. 42

Трябва да се извърши умиване отново, ако човек е ял нещо, приготвено на огън. По-късно това правило е отменено. Абу Дауд, том 1, бележка под линия 91, стр. 46

Не се разрешава кръстосването или щракването с пръсти между умиването и молитвата. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 562 и бележка под линия 246, стр. 148

Преплитането на пръстите по време на молитвата „е молитвата на онези, които предизвикват гнева на Аллах“. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 988 и бележка под линия 479, стр. 253

Модернистките мюсюлмани грешат. Носенето на воал и отделянето на жените от мъжете в мюсюлманското общество [днес] е задължително. Абу Дауд, том 1, бележка под линия 506, стр. 267

Цитат от част от сура 2:144. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 1040, стр. 268

Твърди се, че едно момче минало между Мохамед и едно дърво, затова Мохамед го проклел, като казал, че няма да може да ходи повече, и то останало инвалид. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 707, стр. 182

Ханафитите не вдигат ръцете си, преди да се поклонят. Абу Дауд, том 1, бележка под линия 342, стр. 193

Разногласие относно това дали ръцете трябва да бъдат поставени преди коленете или обратното. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 839–840 и бележка под линия 383, стр. 215

Молитвата не се счита за валидна, ако човек не държи гърба си изправен по време на поклона. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 854, стр. 219

Ако имамът допусне грешка, мъжете трябва да възхвалят Аллах, а жените – да пляскат с ръце. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 439, стр. 237; том 1, книга 2, № 939–942, стр. 239–240

Да се синхронизира с имама при „амин“. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 936, стр. 238

Законодателство

Мюсюлманските школи са имали спорове помежду си относно начина на избърсване на чорапите. Абу Дауд, том 1, бележка под линия 80, стр. 36

Не казвайте „Мир да бъде с теб“ на живите. По-скоро кажете: „Мир да бъде с вас.“ Абу Дауд, том 3, № 5190, стр. 1437

Правилата на Аллах биха се променили, защото хората задават въпроси! „…Мюсюлманинът, който най-много обижда мюсюлманите, е този, който пита за нещо, което не е било забранено на хората, и то бива обявено за забранено заради неговия въпрос.“ Абу Дауд, том 3, № 4593, стр. 1295. Бележка под линия 401 на същата страница гласи: „…Пророкът (мир на него) помоли мюсюлманите да не задават често въпроси, за да не възникнат затруднения в ислямските учения.“

Побой над жени

Съпругата има право да не бъде удряна по лицето. Абу Дауд, том 2, № 2137, стр. 574

Не обиждайте съпругата си и не я удряйте по лицето. Абу Дауд, том 2, № 2138–2139, стр. 574–575

Побой над жени: „Ияс бин 'Абдуллах бин Аби Дубаб предава, че Пратеникът на Аллах (мир на него) е казал: Не бийте слугините на Аллах, но когато 'Умар дойде при Пратеника на Аллах (мир на него) и каза: „Жените са станали дързъки спрямо съпрузите си“, той (Пророкът) даде разрешение да ги бият. След това много жени дойдоха при семейството на Пратеника на Аллах (мир на него), за да се оплакват от съпрузите си. Тогава Пратеникът на Аллах (мир на него) каза: „Много жени обикалят семейството на Мохамед, за да се оплакват от съпрузите си. Те не са най-добрите сред вас.“ (1467)“ Абу Дауд, том 2, № 2141, стр. 575

„Това показва, че съпругите трябва да се подчиняват на съпрузите си. В случай че не се подчиняват или станат дързъки спрямо съпрузите си, те трябва да се опитат да ги поправят чрез наставления и възпитание. Побоят е последното средство. Но е по-добре да се избягва побоят, доколкото е възможно.“ Абу Дауд, том 2, бележка под линия 1467, стр. 575.

„Умар бин ал-Хаттаб предава думите на Пророка (мир на него): „Мъжът няма да бъде питан защо е ударил жена си.“ (1468)“ Абу Дауд, том 2, № 2142, стр. 575

„Това означава, че ако мъжът се опита с всички сили да поправи жена си, но не успее, му е позволено да я бие като последно средство. Този тип предание в никакъв случай не означава, че съпругът трябва да бие жена си без основателна причина. Ако я бие, без тя да е виновна, той ще носи отговорност и ще бъде призован да отговаря.“ Абу Дауд, том 2, бележка под линия 1468, стр. 375

Секс с пленници

Секс с пленнички: „Абу Саид ал-Худри каза: Пратеникът на Аллах (мир на него) изпрати военен отряд към Аутас по повод битката при Хунайн. Те се срещнаха с врага си и се сражаваха с него. Победиха го и взеха пленници. Някои от сподвижниците на Пратеника на Аллах (мир на него) се колебаеха да имат полово сношение с пленничките в присъствието на техните съпрузи, които бяха неверници. Затова Аллах, Всевишният, низпосла (сура „4:24 “): „И всички омъжени жени са ви забранени, освен онези (пленнички), които притежавате с дясната си ръка.“ Това означава, че те са законни за тях, когато изтече периодът им на изчакване.(1479)“ Абу Дауд, том 2, № 2150, стр. 577

На Салама беше дадена една пленница и той все още не беше „развързал дрехата ѝ“. Мохамед отне жената от Салама и я даде на меканците като откуп за мюсюлмански пленници. Абу Дауд, том 2, № 2691, стр. 749–750.

„След разпределянето на военната плячка мъжът може да има полово сношение с робинята след изтичането на един менструален цикъл, ако тя не е бременна. Ако е бременна, трябва да се изчака, докато роди детето. Това е становището на Малик, ал-Шафии и Абу Таур. Абу Ханифа счита, че ако съпругът и съпругата са пленени заедно, брачната им връзка продължава; те няма да бъдат разделени. Според мнозинството от учените те ще бъдат разделени. Ал-Аузаи твърди, че брачната им връзка ще продължи, докато те останат част от военната плячка. Ако някой мъж ги купи, той може да ги раздели, ако пожелае, и да съжителства с робинята след изтичането на един менструален цикъл. („Аун ал-Ма’буд“ II.213)“ Имайте предвид, че Мохамед се ожени за Сафия веднага след битката. Абу Дауд, том 2, бележка под линия 1479, стр. 577–578.

Мюсюлманският воин трябва да изчака, докато менструалният цикъл на жената приключи, преди да има сексуални отношения с нея. Абу Дауд, том 2, № 2153–2154, стр. 578

'Амр бин Шу’аиб, по свидетелството на оца си, каза, че дядо му е предал думите на Пророка (мир на него): „Ако някой от вас се ожени за жена или купи робиня, той трябва да каже: „О, Аллах, моля Те за доброто в нея и в характера, който Ти си ѝ дал; търся убежище при Теб от злото в нея и в характера, който Ти си ѝ дал.“ Когато купи камила, той трябва да хване върха на гърбицата ѝ и да каже същото.“ Абу Дауд, том 2, № 2155, стр. 579

Мустахил

Мустахил (човек, който сключва краткотраен брак с жена с единствената цел бившият ѝ съпруг да може да се ожени отново за нея) е прокълнат. Абу Дауд, том 2, № 2071, стр. 555

Разведената жена не може да се омъжи отново за същия мъж, докато не е консумирала брака си с някой друг. Абу Дауд, том 2, № 2192, стр. 592–593

Жената не може да се омъжи отново за същия мъж, докато не консумира брака си с друг. Абу Дауд, том 2, № 2302, стр. 629

Завеси

Един мъж почти уби жена си, защото тя беше излязла от къщи без воал. Тя беше излязла заради змия. Абу Дауд, том 3, № 5237–5238, стр. 1448–1449

„…Аллах не приема молитвата на жена, достигнала пубертета, освен ако тя не носи воал.“ Абу Дауд, том 1, книга 2, № 639, стр. 168

Законът, според който жената трябва да покрива лицето си, е част от закона, според който тя трябва да покрива интимните си части. Абу Дауд, том 2, бележка под линия 2749, стр. 935

Временен брак

„Ал-Зухри каза: Бяхме при Умар ибн Абд ал-Азиз. Там обсъждахме въпроса за временния брак. Един мъж на име Раби’ ибн Сабура каза: Свидетелствам, че отец ми ми е разказвал, че Пратеникът на Аллах (мир на него) го е забранил по време на Прощалното хадж (1399). (2068) Раби ибн Сабура предава от оца си: „Пратеникът на Аллах (мир на него) е забранил временния брак с жени.“ Бележка под линия 1399 гласи: „Мута (временният брак) е бил забранен от Пророка (мир на него) на шест пъти, а именно: при битката при Хайбар, при изкуплението на Умра („Умрат ал-Када“), при превземането на Мека, при битката при Аутас, при битката при Табук и при Прощалното поклонение. Ал-Таури каза: „Правилното е, че временният брак е бил разрешен два пъти и забранен два пъти. Той е бил разрешен преди битката при Хайбар, но е бил забранен при същия повод. Отново е бил разрешен при завладяването на Мека и забранен при същия повод. Това е годината на битката при Аутас. Оттогава нататък той е бил забранен завинаги. Това е мнението, споделяно от всички сподвижници и учени. Някои от сподвижниците го смятаха за законен, но по-късно се отрекоха от своето мнение. Настоящата позиция е, че временният брак е завинаги забранен според всички сунити (ортодоксални мюсюлмани).“ [Въпреки това, някои ханбалити все пак поддържат му’та.] Абу Дауд, том 2, № 2067–2069 и бележка под линия 1399, стр. 554

Жените в исляма

Умар заповяда на сина си Абдуллах да се разведе с жена си, но той отказа, защото я обичаше. Тогава Умар отиде при Мохамед, а Мохамед му заповяда да се разведе с нея. Абу Дауд, том 3, № 5119, стр. 1422

Съпругата не може да направи допълнителен пост, нито да допуска някого в дома си без разрешението на съпруга си. Абу Дауд, том 2, № 2452, 2453, стр. 677–678

Мохамед не е изобличил съпруг, който е биел жена си, защото тя се е молила и е поствала повече от необходимото. Абу Дауд, том 2, № 2453, стр. 677–678

Черно куче или жена прекъсват молитвата. Или куче и жена в менструация прекъсват молитвата. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 702, 703, стр. 181

Молитвата е забранена след следобедната молитва, освен когато слънцето е високо. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 1269, стр. 335. Забранените времена за молитва са споменати и в Абу Дауд, том 1, книга 2, № 1272–1273, стр. 336

„'Абд Аллах бин 'Умар предава думите на Пратеника на Аллах (мир на него): „Не съм виждал по-непълноценни по отношение на разума и религията от мъдрите сред вас (жените).“ Една жена попита: „В какво се състои недостатъкът по отношение на разума и религията?“ Той отговори: „Недостатъкът по отношение на разума е свидетелството на две жени срещу един мъж, а недостатъкът по отношение на вярата е, че някои от вас не постят по време на Рамадан (когато са в менструация) и се въздържат от молитва в продължение на няколко дни.“ Абу Дауд, том 3, № 4662, стр. 1312. Бележка под линия 4082 на същата страница гласи: „Това показва, че жените са непълноценни във вярата. Въз основа на това Абу Дауд твърди, че вярата се увеличава и намалява.“

На жената в менструация не ѝ е позволено да пребивава в джамията. (Въпреки това тя може да влезе в нея за кратко.) Абу Дауд, том 1, бележка под линия 113, стр. 57

На жената в период на менструация не е позволено да рецитира Корана. Абу Дауд, том 1, бележка под линия 111, стр. 56

Жените не е било необходимо да идват, за да наваксат пропуснатите молитви по време на менструация. Абу Дауд, том 1, книга 1, № 262–265, стр. 65–66

Няма прекъсване на половото сношение (сексуална практика), просто правете всичко с робините и пленничките. Абу Дауд, том 2, № 2166–2168, стр. 582

„Той [Мохамед] отговори: „Скривайте интимните си части, освен от съпругата си и от онези, които притежавате с дясната си ръка (робинките).“ Абу Дауд, том 3, № 4006, стр. 1123. Не е необходимо да са женени за робинките.

Абу Дауд, том 3, № 4443–4445, стр. 1244 показва, че е допустимо да се прави секс с робиня, която притежаваш, но мъжът ще бъде бичуван, ако прави секс с робинята на съпругата си.

Урината на момиченцето трябва да се измива старателно; при момченцето е достатъчно само да се поръси. Абу Дауд, том 1, книга 1, № 374–379, стр. 97–98

Жената не трябва да дава подарък от съвместното имущество с мъжа си. Абу Дауд, том 2, № 3539, стр. 1006. Това се дължи най-вече на факта, че на жената липсват мъдрост и разум. Абу Дауд, том 2, бележка под линия на стр. 1006

„Аиша каза: Хабиба, дъщеря на Сахл, беше съпруга на Табит бин Кайс бин Шиммас. Той я би и й счупи част от тялото. Тогава тя дойде при Пророка (мир на него) след сутрешната молитва и се оплака пред него от съпруга си. Пророкът (мир на него) повика Табит бин Кайс и му каза: Вземи част от имуществото ѝ и се раздели с нея. Той попита: „Вярно ли е това, Пратенико на Аллах?“ Той отговори: „Да.“ Той каза: „Дадох ѝ две градини от мин като зестра и те вече са в нейно притежание.“ Пророкът (мир на него) каза: „Вземи ги и се раздели с нея.“ Обърнете внимание, че мъжът си е върнал градините, след като е пребил съпругата си и ѝ е счупил част от тялото. Абу Дауд, том 2, № 2220, стр. 600

Мюсюлманските правни експерти са на различни мнения относно обрязването на момичетата. Абу Дауд, том 3, бележка под линия 4257, стр. 1451

Източници

„Сунан Абу Дауд“: английски превод с обяснителни бележки от проф. Ахмад Хасан. Издателство, книжарница и износител „Шейх Мухамад Ашраф“: Лахор – Пакистан. 1984 г.)

Частичен онлайн списък с хадисите на Абу Дауд може да бъде намерен на:

http://cwis.usc.edu/dept/MSA/fundamentals/hadithsunnah/abudawud/

Свещеният Коран: Английски превод на смисъла и коментар. Преведен от Абдулла Юсуф Али. Преработен и редактиран от Президентството за ислямски изследвания, ИФТА, Призив и Насоки. Комплекс за печат на Свещения Коран „Крал Фахд“. (без дата)

Ал-Бухари „Сахих ал-Бухари“. (преведен от Мухамад Мухсин Хан, издаден от „ал-Мактабат ал-Салафиат ал-Мадинат ал-Монаварт“. (без дата) (9 тома)

„Сахих Муслим“ от имам Муслим. Преведен на английски от Абдул Хамид Сидики. Международно ислямско издателство. (без дата)

„The NIV Study Bible: New International Version“, издателство „Zondervan Bible Publishers“. 1985 г.

Свещената Библия, „Berean Standard Bible“ (BSB), Bible Hub и Berean.Bible. 2016–2025 г. Обществено достояние. https://berean.bible

За повече информация пишете на www.MuslimHope.com